Студено е. Дървена маса, стол, книги, телефон с голяма слушалка, който не би ме преследвал в мазохизма на потенциалната ми разходка. Тераса на покрива. Тишина. Божия тишина. Ингмар Бергман. Уди Алън. Манхатън. Там съм – София е Ню
Преди 20 години, когато започнах леко патологичната си връзка с театъра, имаше един актьор, към когото бях пристрастена – Мариус. „Дамата с кученцето“ ме връхлетя преди „Секс, наркотици, рокендрол“ (Ивайло Христов, Дони и Коцето – другите версии не ме интересуват),
Шелдън: В детската градина правех по-сполучливи диаграми по стената със съдържанието на памперса си. (киха) Ейми: Разболяваш ли се? Шелдън: Не. Алергичен съм към незаслужили Нобелови лауреати. Ейми: А възможно ли е лошото ти настроение, или на научен език –
Той бе убил само малка част от тях, но всички жени в обкръжението му представляваха потенциални жертви, които вписваше в лаптопа си и наблюдаваше. Процесът на проучване напомняше на страстно хоби, на което очевидно бе посветил безброй часове. Тя отдавна