Той ме погледна. -Искаш ли да прочетеш едно стихотворение? Когато казах разбира се, подаде ми един лист. -Кажи ми после какво мислиш за него – рече той. – Ела веднага у нас, като го прочетеш. След това избяга. Отворих листа.
Сънувах, че се возя в автобус и ако искам да сляза от пътя – има организирано прекачване на разклона – едните продължават направо, другите завиват наляво. Около една трета от хората слязоха на разклона, качиха се в друг автобус и
-Чувам, че си истински ангел – му казах оная сутрин. -Аз пък чувам, че ти не си – веднага отвърна той, което ме обърка, защото не знаех, че новината се е разпространила толкова бързо. -Значи името ти е Захари –
[…] „Какво вършиш сега?“ — попита. „Нищо. Нищо не мога да върша. От нищо не се интересувам.“ „Аз също. Ако беше жена, би могъл да станеш проститутка.“ „Не мисля, че бих могъл да понасям тесни контакти с толкова много непознати.