изложба Визуална графика – Мариян Ценов Страхотен текст на събитие, заради който цяла сутрин се питам – дали именно очакването „там“ да се превърне в „тук“ не е причина за усещането на самота/празнота? Лесно е да се провери: „там“ е
[ревю на Питър Травърс за Rolling Stone; превод: Ст. С.] В новия филм на Ридли Скот има няколко сцени, които без предупреждение изпращат в нокаут. Една от тях е, когато андроидът Дейвид (Майкъл Фасбендър) учи Уолтър (по-нов модел, изпълняван също
Наричаме този спомен за първичната рана «нараненото дете». Именно нараненото дете, което носим в себе си, ни кара да постъпваме по този начин. Носим като товар на гърба си болката, която не сме могли да изразим като деца, и тя
За кой ли път по този бряг преминаха едно момиче и едно момче, живели по шестнадесет години, а значи общо тридесет и две. За кой ли път те спореха разпалено по темата, наречена съдба, и мислеха, че всичко са
Понякога се пробуждах посред нощ, с пресъхнала уста, и преди още да изплувам от съня, нещо ми пошушваше да заспя пак, да се гмурна обратно в топлината, в безсъзнателността като в единствено затишие. Но вече си казвах: „Просто съм жадна,