Асоциирам с „Изгубеният символ“ на Дан Браун и общо взето това искам да кажа. Само основата ми е различна. Днес чета 2 текста: „Бурята“ на Шекспир (1610 г.) и N’espérez pas vous débarrasser des livres – забавен разговор между умни
Разказвам му колко трудно е било просто да се храним, да се обличаме, с една дума – да живеем само със заплатата на майка ми. Все по-мъчително ми е да говоря. Той пита: Как се справяхте? Казвам му, че останахме
Винаги, като си вляза в сайта, той ме пита – за какво мислите? Мисля си за различни неща. В момента за фон върви любимият ми „Нотинг Хил“ и си мисля за брака. Един от най-големите ми страхове – резултатът е
Много хора наоколо спекулират с фразата, че истината е субективна. И често това е точно така – разделяме се приживе заради субективната истина – всеки е прав за себе си. Обаче има един момент, в който… добре – живея на