Разказвам му колко трудно е било просто да се храним, да се обличаме, с една дума – да живеем само със заплатата на майка ми. Все по-мъчително ми е да говоря. Той пита: Как се справяхте? Казвам му, че останахме без покрив, че мизерията срути стените на семейството и всички се озовахме вън от къщи – всеки правеше каквото му се иска. Нямахме срам. Затова съм тук с теб.
[…]
Целувките по тялото извикват сълзи. Те сякаш утешават. В семейството аз не плача. Но този ден, в тази стая сълзите са утеха заради миналото и заради бъдещето също. Казвам му, че ще се разделя с майка ми някой ден, че дори към майка ми някой ден няма да изпитвам вече обич. Плача. Той обляга глава на мен и плаче, като ме вижда да плача. Казвам му, че в моето детство майчиното ми нещастие е заемало мястото на мечтите. Че мечтата – това е била майка ми и никога коледната елха.
[Маргьорит Дюрас, „Любовникът“; превод: Силвия Вагенщайн]
[…]
Докато солта е символ на мъдрост, която традиционно се свързва с напредналата възраст, захарта е запазила конотация с детството, чийто израз са най-вече разнообразните бонбони и лакомства. Именно в този смисъл трябва да се тълкува и противопоставя съдържанието на първото хранене за деня – европейскоконтиненталната и англосаксонската закуска. Английският breakfast – шунка, бекон с яйца, филе от херинга и пр. – е същинска храна на възрастен човек, който се подготвя за работния ден. Колкото до европееца, той се измъква от леглото на нощния сън както новородено дете се появява на белия свят. Първият час от деня повтаря ранното детство. Ето защо и първото хранене трябва да е детско – мляко, какао, мед, конфитюр, козунак и кроасани. Биберонът не е останал толкова далече назад.
Според общото мнение на диетолозите средностатистическият консуматор приема всекидневно прекомерни количества както сол, така и захар. Тази прекаленост е психологическа черта на модерния човек, който отказва да приеме зрялата възраст и се скрива едновременно в безотговорността на детството (захар) и на старостта (сол).
[Michel Tournier, Le miroir des idées; превод: Цветилена Кръстева; откъсът е взет от „Литературен вестник“ 2016 г. – бр.40]