Винаги, като си вляза в сайта, той ме пита – за какво мислите? Мисля си за различни неща. В момента за фон върви любимият ми „Нотинг Хил“ и си мисля за брака. Един от най-големите ми страхове – резултатът е очевиден – обаче обожавам филми, в които изглежда лесен – и обикновено тези филми са с Хю Грант.
Никога не съм искала да…обичам Хю Грант, но ме успокоява и ми изглежда като добро момче, с което е лесно да се живее, а това – казват – е важно.
В тези филми има и едно отворено американско момиче, което целува първо и/или винаги си иска първо, или поне – ако не е американско, а лондонско момиче – най-малкото първо се обяснява в любов. И той тогава действа. Много е мил.
А аз – поне в моя си свят – съм това момиче.
(забележи кой е в синьо и кой – в розовичко в тази сцена)
Свръхочакванията погубват много неща. Ако имаш хоби – например обичаш да четеш; ако си имаш професия и – изключително времепоглъщащо – дете – ще се виждате доста рядко. Ако имаш и такива екстри като приятели – въпросът за паралелното щастие е решен. Без проблеми можете да изкарате така, докато смъртта ви раздели.
Съвместният живот иска някои допълнителни бонуси. Не е зле например да си хлътнал по Другия – в смисъл – като Го видиш и да ти става…каквото там ти става, като хлътнеш. Да имате за какво да си говорите – това май е най-важното. Да си имате доверие. И като си с Него – просто кротко да усещаш, че всичко е наред – дори и да не е (защото най-често няма да е). Да можете да седите в една стая – ти да си четеш книгата, Той да си прави каквото си иска – и да се чувствате добре от това. Дори и да няма коза, която свири на цигулка.
Чудя се дали главната буква може да се тълкува като свръхочакване.
Рядко ми се случва подобна синхроничност – и затова я обсъждам. Затова и обичам тези филми.