Действие 1. Врата 1. -Едно… [защо онова в душата е „във“ душата – вътре – а онова, което е отвън, е „отвън“? реалността е външна спрямо моя свят, а той е „вътрешен“ спрямо нея?] Две… [това автоматично го прави малък.
Цвети, не те познавам, намерих текста, който си публикувала във F-k, разкошен е. Позволих си да го озвуча с друга жена, която смятам за разкошна. Знаеш ли, мое вълшебство, страшно ми се мълчи… И ми е страшно разнежено… И ми
Времето спря. Огньове, луна, звезди. Марс се виждаше и правеше пътека в морето. Еньовден. Това е песен, която приятел на приятел написа. Също така е най-магическият български празник. И най-хубавият ден в годината. Еньовден Времето сега настъпва, изгрев пламва след
Роланд спря пред караулката, надникна вътре и вдигна онова, което лежеше на пода. Останалите го настигнаха и се скупчиха около него. Предметът приличаше на вестник и точно това си беше, макар и да изглеждаше наистина странно. Не беше „Капитал Джърнъл“,
„Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега ние сме изправени пред друг тревожен въпрос. Как да избегнем окончателното им осъществяване? Утопиите са осъществими. Животът крачи към утопиите. И може би започва нов век, когато интелигенцията и образованите хора