Роланд спря пред караулката, надникна вътре и вдигна онова, което лежеше на пода. Останалите го настигнаха и се скупчиха около него. Предметът приличаше на вестник и точно това си беше, макар и да изглеждаше наистина странно. Не беше „Капитал Джърнъл“, който се издаваше в Топика, нито пък съдържаше новини за смъртоносна зараза.
ОЗ ДЕЙЛИ БЪЗ
брой MDLXIII № 96 Дейли Бъз, Дейли Бъз,
хубав като сок от бъз.
Времето: тук е днес, утре го няма. Щастливи числа: няма.
Хороскоп: лош
Дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън бла бла пфу пфу пфу пфу доброто е лошо лошото е добро всичко си е все едно лошото е добро доброто е лошо всичко си е все едно бавно дрън дрън дрън Блейн е болка всичко е все пфу пфу пфу пфу пфу всичко е все едно дрън дрън дрън дрън печена пуйка варена гъска всичко си е все едно пфу пфу дрън дрън скачай на влака и умри пак а всичко си е все едно дрън дрън дрън (продължава на стр. 6)
Под всичко това стоеше снимка на Роланд, Еди, Сузана и Джейк, които пресичат огледалния двор, сякаш това се беше случило предишния ден, вместо преди няколко минути. Под нея се мъдреше огромно заглавие:
„Трагедия в Оз: Пътешественици идват да търсят слава и щастие; намират смърт май.“
— Това ми харесва — каза Еди и намести револвера на Роланд в кобура, който носеше ниско на хълбока си. — Утеха и подкрепа след дни на объркване. Идва ми като горещо питие в студена нощ.
— Не се страхувайте — обади се Роланд. — Това е шега.
— Не се страхувам — отвърна му Еди, — но това е повече от шегичка. — Погледна Роланд с любопитство. — Надявам се, че нямаш нищо против да го кажа, но точно ти си човекът, който е изплашен.
— Ужасен съм — простичко му каза Стрелецът.
Арката накара Сузана да се сети за една песен, която беше популярна около десетина години, преди тя да бъде измъкната от своя свят и прехвърлена в този на Роланд. „Видях око да зяпа през облака дим зад Зелената врата — гласеше текстът. — Когато казах «Джо ме праща», някой се засмя зад Зелената врата.“ Всъщност тук имаше две врати вместо една и те нямаха шпионки, през които някое око да зяпа. Пък и Сузана не се опита да ползва старата парола, дето Джо я пращал. Все пак се приведе да прочете табелката, окачена на кръглата дръжка на едната врата: „ЗВЪНЕЦЪТ НЕ РАБОТИ! МОЛЯ, ЧУКАЙТЕ!“
[Стивън Кинг, „Магьосникът“; превод: Елена Павлова, Юлия Чернева]