Асоциирам с „Изгубеният символ“ на Дан Браун и общо взето това искам да кажа. Само основата ми е различна.
Днес чета 2 текста: „Бурята“ на Шекспир (1610 г.) и N’espérez pas vous débarrasser des livres – забавен разговор между умни хора (Умберто Еко и Жан-Клод Кариер), проведен през 2009-та година и засягащ съдбата на книгата.
Културата не е всичко, което знаем – тя е паметовата следа, а не съдържанието на времето. В „Поетика“ Аристотел не говори за Софокъл, Есхил и Еврипид; посочва съвсем други автори. Принудени сме да възхваляваме Софокъл, Есхил и Еврипид, защото само те са останали.
Културата не е най-качественото от човешкото знание – тя е цензурираната безброй пъти (при всяка смяна на религиозната, политическата, моралната власт) писмена традиция на човека. (преди писмената традиция архитектурата е била поезия, ще се върна друг път към това) Класическа литература наричаме оцелялото от библиокоста през последните три хилядолетия. Не знаем какво е изгоряло в Александрия или по площадите на Европа.
(писането е естествено действие – продължение на човешкото тяло, като карането на колело)
Като бях гимназиален учител по литература, мислещите ученици често ме питаха „ама, госпожо, защо го учим това?!“ Честният отговор е: „защото няма друго“. Страните от Източна Европа преодоляват и допълнителна чума, не по-малко долна от Третия Райх, но не искам да мисля локално.
В „Бурята“ целият сюжет се гради на способностите, които Просперо е придобил от дебелите книги. Тайното знание го превръща в магьосник – помага му да възстанови справедливостта и да се погрижи за щастието на дъщеря си.
През 21-ви век части от изгубеното знание започват да пробиват в различни области и на различни места по света. Сред тях са популярната версия на „Тайната“ и позитивистичната интерпретация на Закона за привличането. „Какво си мислим, че знаем“ е заглавието на един филм, който обожавам. Той разглежда квантовите перспективи на Сътворението на вътрешния и външния свят на човека. Светове на различните аз на човека.
Впечатляват ме и авторите на детската анимация „Замръзналото кралство“ – човешката енергия може да създаде свят, в който творецът да бъде свободен. Търси се компромис, как проявата на индивидуалната воля да не вреди на обществото.
Искам да кажа кой е изгубеният символ, но ще разваля удоволствието на тези, които още не са чели книгата.
Послепис: Жан-Клод Кариер е съавтор и на „Речник на глупостта“, издаден през 60-те години на ХХ век. Откъси от книгата са включени в българската версия на Речника, но няма цялостен превод. Търся си „Речник на глупостта“ на френски език.