Сънувах, че се возя в автобус и ако искам да сляза от пътя – има организирано прекачване на разклона – едните продължават направо, другите завиват наляво. Около една трета от хората слязоха на разклона, качиха се в друг автобус и продължиха направо.
Аз останах в автобуса за наляво. После имаше спирка – ако слезеш – продължаваш пеша и стигаш до Сградата. Ако останеш в автобуса – продължаваш малко по отбивката и се връщаш на главния път при другите. Слязох заедно с около една трета от пътниците.
Повечето спряха при входа; аз толкова бързах, че не видях каква е тази Сграда. Профучах вътре и тръгнах да се качвам по стълбите. Спрях пред една врата на втория етаж. На нея пишеше: Интензивно. Към мен се приближаваха двама мъже в бели престилки – единият носеше спринцовка.
Останах с чувството, че съм стигнала твърде далеч и нещо жестоко се е объркало. Исках да обясня, но когато си отворих устата – изпадна снимка – като някакъв много смахнат полароид. Хванах я и видях Сградата отвън – нищо особено, сивичка, на два етажа, обаче имаше голяма неонова табела: Лудница.
Усетих иглата, която се забива в рамото ми. Пулсиращ въпрос: за това ли бързах толкова?
Край на съня. Ужасна песен:
Линия.
Три бележки под линията:
1.щеше да е чудесно, ако можех да покажа какво виждам, вместо да го обяснявам;
2.много е горещо;
3.само да е посмял да каже някой, че се отказвам лесно.