В „Хогуортс“ имаше сто четирийсет и две стълбища: широки и изящно извити, тесни и разнебитени. Някои в петък водеха другаде. Други — с едно изчезващо стъпало на средна височина, което трябваше да помниш и прескачаш. Освен това имаше врати, които не се отваряха, ако не ги помолиш учтиво или не ги погъделичкаш на точно определено място, и врати, които всъщност изобщо не бяха врати, а плътни стени и само се преструваха на врати.
[Дж.К. Роулинг, „Хари Потър и философският камък“]
Гардеробът изведнъж се раздруса и се наклони от стената.
— Няма за какво да се притеснявате — спокойно каза професор Лупин, когато няколко ученици отскочиха в паника. — Вътре има един богърт.
Повечето ученици решиха, че има за какво да се притесняват.
— Богъртите обичат тъмни затворени помещения — започна професор Лупин, — като дрешници, пространството под леглата, кухненски шкафове под мивката… Веднъж дори попаднах на един, който се беше пъхнал в стария салонен часовник. Този се настани тук вчера следобед и аз помолих директора да убеди учителите да го оставят, за да дам на третокурсниците практически урок. И така, първият въпрос, който сигурно си задавате е, що е богърт?
Хърмаяни вдигна ръка.
— Нещо като превъплътител — каза тя. — Може да приема формата на всичко, за което знае, че ни плаши.
— И аз не бих могъл да го обясня по-добре — обяви професор Лупин и Хърмаяни засия. — Тъй че богъртът, който е там в тъмното, още не е приел никаква форма. Той още не знае от какво най-много се бои онзи, който ще застане срещу него. Никой няма представа как изглежда богъртът насаме, но щом го пусна, той незабавно ще се превърне в онова, което предизвиква най-голям страх у всеки от нас. Това означава… — продължи професор Лупин — това означава, че имаме огромно предимство над богърта, още преди да започнем. Сещаш ли се какво е то, Хари?
Да се налага да отговори на въпрос, докато Хърмаяни до него подскача на пръсти с ръка във въздуха, бе доста обезсърчаващо, но Хари реши да опита.
— Амииии… щом сме толкова много, няма да знае в какво да се преобрази.
— Точно така! — каза професор Лупин и Хърмаяни смъкна ръка с леко разочарование. — Винаги е добре да има някой с теб, когато се изправиш пред богърт. Тогава той се обърква, чуди се дали да се превърне в безглав труп или в месояден плужек. Веднъж видях как един богърт направи именно такава грешка, като се опита да изплаши двама души едновременно и се превърна в половин плужек. Което изобщо не предизвика страх. Магията, която обезврежда богърта, е проста, но изисква съсредоточаване. Защото, забележете, богъртът не понася смях. Така че трябва да го накарате да приеме форма, която ни разсмива. Най-напред ще упражним магията без магическите пръчки. Повтаряйте, моля, след мен… Ридикулус!
— Ридикулус! — извика класът в един глас.
— Добре — каза професор Лупин. — Много добре, но тази бе лесната част. Защото само с думи не е достатъчно.
[Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и затворникът от Азкабан“, превод: Мариана Мелнишка]