„Господи, прости ми любовта към тая жена…“
(Д. Димов, „Осъдени души“)
Ако изпитваш чувства, които не можеш да понесеш, не си разрешаваш да ги освободиш – и те се трансформират в жестока агресия. Ако посвещаваш чувствата си на Х, който по някаква причина не може да ги приеме, те увисват и се трансформират в жестока агресия. „Жестока“ не, за да украся потока на речта, а защото енергията е силна и ако не се реализира по същество, може да намери изход само като наистина жестока агресия.
Може да е автоагресия – работохолизъм, алкохолизъм, преяждане или друга мания – по избор – която подкрепя лъжата за самодостатъчността (създавам си зависимост, за да покажа колко съм независима). Може да е и агресия, насочена към обекта на чувствата – в друг роман на Димов („Тютюн“) Павел неистово желае Ирина и затова ѝ помага да реши да се самоубие.
На този долу също му се е получило добре. Красотата трябва да умре. Точка.
Усещането за некрофилия се поражда и от факта, че невъзможната любов създава образа на изкуствения друг – той е съвършен, защото е недосегаем. Удобни за такава проекция са всички герои, отдадени на някакъв принцип – бавнопреходна (във времевия смисъл на думата) кауза, която няма да бъде проядена от червеи в близките 40-50 години.
Тези хора не се страхуват да умрат – напротив – искат да умрат, просят си го – защото се страхуват да живеят „тук и сега“ и настояват, че сочещата нагоре стрелкичка е създадена, за да прониже само абстрактните форми на безсмъртието.
Когато някой отхвърля човешкото (земно) щастие заради висша обективна причина, ставам подозрителна и се замислям за лицемерието. И се сещам за единствената реплика, която задържа вниманието ми в „Тихия Дон“: „Я хочу и ты хочешь,… а мама не дает!“
Това е положението, Фани – неумолим закон. Не си ли чела „Птиците умират сами“?
„Но отведнъж се спря, като че бе забравил нещо, обърна се към изповедника и попита учудено:
— Аз мъж ли съм?
— Да, мъж си, мъж си — троснато му отговори отец Никодим.
— Е, грешно ли е, че съм мъж?“
(Елин Пелин, „Изповед“, из „Под манастирската лоза“)