Книга от френски автор с трудно произносимо име и трудна за възприемане концепция – ако си като мен и мислиш, че всички си имаме своите черупчици.
Обаче Натали си няма (във филма Тя е нежната и любима моя Audrey Tautou) – Татко е жив, имали са прекрасни отношения и още ги имат, винаги може да потърси сила и гордост в прегръдката му. Когато съпругът ѝ умира, потенциалният следващ любим ѝ подарява бонбонки – като онези, с които детето в нея свързва вечерите с баща си, като е била на осем.
Той – с бирата, тя – с бонбонките.
Съответно Натали няма и проблеми с мъжете – всичко с нея е лесно, просто и истинско. Да, случва ѝ се гадост и това я затваря, но чувствата ѝ остават живи. Обича/ не обича, харесва/ не харесва, ако иска да излезете – ще те покани. Няма да ти губи времето. От една страна – мечтата за човешки отношения. От друга – плашещо е някак, какво ли иска?
Съзнанието е така устроено, че превръща истината в игра. Не може да е лесно, трябва да е трудно.
Не знам дали Анти-Едип е също Едип и не ме интересува. Хареса ми идеята да се влюбиш в някого, защото е добър човек – не защото е висок или богат, а именно защото е добър човек и те разсмива. И подарява на твоето 8-годишно аз бонбонките от детството. Пък нека е клише. И нека има повече такива клишета.
Деликатност е … на първата ви среща той да се вълнува от моцарелата – за да преодолеете страха и срама.
Деликатност е… с усмивка да дойде с теб на театър, въпреки че не понася театъра.
Деликатност е… да ти прости, че си го целунала, и да ти даде възможност да го доближиш отново. Бавно.
Деликатност е… да разбере, когато си готова да се срещнеш с болката си – и да я прегазите заедно.
Деликатността е преди всичко истина – топлата вкусна истина за връзките между хората. Такива, каквито биха могли да бъдат, ако нямахме своите черупчици.
Книга – прегръдка за Нели, за Вили, за Радост, за Тони и за всички малки момичета, които помнят своите мигове с Татко. Той – с бирата, ти – с бонбонките.
[Давид Фоенкинос, „Деликатност“, изд. Colibri, превод: Георги Ангелов]