пее красиво

защото лицето ѝ носи

цялата болка

да правиш любов

с някого който вече го няма

и да му позволиш

да продължава

да прониква

в теб по-дълбоко

от никога

самотата

е слабост

в която си силна

без мен

никой не е по-гол

от този

който крие голотата си

облякъл дълга тишина

всяка любов има край

само нашата няма

начало

стиховете са от Николай Владимиров („Литературен вестник“, бр.33 (12-18.10.2016))

Оптически илюзии – колаж от чувства