Всичко започна точно преди три месеца –на 18.08. излезе Hardwired; на 26.09. – Moth Into Flame. На 31. октомври продължиха с Atlas, Rise!
Вчера на канала Metallica TV се появиха три нови визуализации на първата ми любима група (първата любов може и да не хваща ръжда, за музиката не съм сигурна) – Am I Savage? Here comes revenge и Now That We’re Dead. [в сряда видях Dream No More и Confusion (посттоталитарен феминизъм, семантичния военен код на Death Magnetic, но в битка за собственото аз – тези лирики ги вписвам над общия знаменател на Turn the page, защото дали ще си курва на пътя, или курва на системата – едва ли е от толкова голямо значение) и докато се занимавам с този текст, те продължават да излизат: Spit Out the Bone; Halo On Fire; ManUNkind; Murder One – нямам представа дали има още].
Заглавието на албума е Hardwired…To Self-Destruct. Излезе официално днес.
Не ми се очертава предпочитана песен, трябва ми време да ги преживея (или да не ги), но имам желание да покажа две видеа – Am I Savage? и Here comes revenge. Осъзнавам ги като перформативни, доколкото боравят с кодове, характерни за този тип визуална стратегия, вписват послание чрез дефицитни изразни средства и не на последно място – сравнително евтини са като изпълнение.
Познавам този избор на образна система от работата на Марти (Мартин Пенев) – кротка, дълбока и усмихнато безкоментарна „анималистична психоанализа“. На анимализма се основава първобитната ритуализация, по-късно в класическата културна парадигма (басните) се използват животни за изразяване на човешки поведения (поучителен бихевиоризъм). В анималистичната психоанализа животните образуват карнавал на вътрешната образна система – стават маски на архетипни съдържания на човешкото. Срещнах този почерк на Мартин в пърформанса „Кардиограма“, вижда се и във видеото The Eggs Are Great.
Не знам той откъде се е вдъхновил за пресъздаване на архетипите на човешкото чрез животински маски (парадокс, деконструиран между Дарвин и Юнг), но когато една идея се появи в различни точки на света по приблизително едно и също време – това е знак за нейната стойност за културното развитие към момента. В основата е незабравимата дефиниция за несъзнаваното на Стивън Кинг: „По дяволите – То е женско!“ Анимата и Анимуса функционират като враждебни идентичности, които се самоунищожават или едната убива другата (вж финала на „Кардиограма“, ако някога пак го играят, а дотогава вж заглавието на албума на Metallica и корицата и заглавието на предишния им албум). Преди няколко седмици се състоя изложбата на Марти „Експлоатиране на изтрития образ“ и там имаше една горила на клада, с която много се забавлявах – така му се пада на несъзнаваното, като тежи на полета на Духа. Във видеото на Metallica хумор липсва.
[а в „Килъра“ убиецът ядеше боб (?) от консерва – започвам да възприемам консервата като задължителен елемент от визуалното представяне на образа на самотния мъж и като един от главните виновници за превръщането му в Синята брада – жени, гответе на мъжете си – за бога!]
След няколко месеца Тръмп може да помоли видеото да се презаснеме в контекста на новата социална ситуация – мацките-трофеи да си висят на стената за респект, а сърничката да се пренесе с малкото при Вълка и да стане Първа Дама.
Am I Savage? Yes, I am…
Тези клипове съвсем не са първата среща на Metallica с пърформанса (ако не друго – вижте поне Until it Sleeps), но са един от първите им опити в сферата на икономичния (далеч са още от минималистичен) пърформанс – минимум средства за максимум резултат и петилетката за 4 години (разсейвам се от преплитането на стимули; „перверзията е моят бог“ – съобщи току-що Митко Павлов). Да, в съчетание с неизменната от началото на 80-те музика, пасиансът всъщност се разгръща в доста извратена ситуация.
От няколко дни съм влюбена в една картинка на Вълко Чобанов (https://www.facebook.com/valkobestartist/) – първата снимка на горската вещица с морето (ето я тук: https://www.facebook.com/valkobestartist/photos/a.328138697534143.1073741828.320199611661385/363379490676730/?type=3&theater).
Асоциацията ми: първата снимка на Metallica с перформативните визуализации – не ти е там мястото, но е страшно хубаво да опиташ. Струва ми се, че още живея тази група – умерено, на малки дози – защото (въпреки досадната си автентичност) имат уважение към пътя. Което може и да води към самоунищожение, но не ти позволява да се превърнеш в курва.
Послепис: Забравих-на-коя-песен видеото е заснето на 360 градуса – не бях виждала такова досега – много е забавно.
Послепис 2: Днес е премиерата на „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Трябва да изключвам радиото, докато пиша.