— Това е Амортенция!
— Точно така! Чувствам се едва ли не глупак, че ще задам този въпрос — отбеляза Слъгхорн, който изглеждаше направо възхитен, — но вероятно знаеш какво причинява тази отвара?
— Това е най-силният любовен еликсир на света! — оповести Хърмаяни.
— Абсолютно вярно! Сигурно си я разпознала по присъщия ѝ седефен отблясък?
— И по парата, която се вие на спирали — допълни разпалено Хърмаяни. — Отварата също така би трябвало да мирише различно на всеки от нас, в зависимост от това, какво ни привлича. Лично на мен ми ухае на току-що окосена трева, на нов пергамент и…
Тя поруменя и не довърши изречението.
[…]
— Амортенцията всъщност не поражда любов, разбира се. Невъзможно е да произведеш или да имитираш любов. Не, тя просто причинява силно увлечение и обсебеност. Това сигурно е най-опасната и мощна отвара в кабинета…
[Джоан Роулинг, „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ 2005; превод: Емилия Масларова]
Загледа се в нея, докато методично премерваше лъжичките чай – една, две, три, четири. Мълчеше.
-Не можем да спасим душата си с лъжа – ненадейно се обади той.
[…]
-И тогава ти каза: „Ще те поканя три пъти и ако не ми отговориш на третия път, тръгвам сам.“ А аз си обещах наум: „Ще го оставя да ходи сам.“
-И досега си пред очите ми – каза Мартин. – С розовата престилка и с нож в ръката.
-И ти тръгна сам – добави Роуз, говореше с едва потисната ярост. – А аз се втурнах към банята и си направих този разрез – и тя протегна китката си. Имаше тънък бял белег, точно над ставата.
Сигурно доста е кървяло.
-О, Роуз винаги си е била огън момиче! – Мартин стана. – Винаги е била дяволски луда глава – огледа гостната за момент. – Тази картина трябва да се почисти – каза той и посочи портрета на майка им. – Хубава е – добави, докато я гледаше критично. – Но тук в тревата нямаше ли и едно цвете? Помня го още от малък…
[…]
-Колко ужасен е животът на децата! – подхвърли и махна с ръка към нея, докато прекосяваше стаята. – Нали така, Роуз?
-Точно така – отговори му Роуз. – При това не могат да го споделят с никого.
[Вирджиния Улф, „Годините“ 1931; превод: Иглика Василева]