в парка има едно метално пиле – символът на града, не знам точно какво пиле е – на него специално пише, че не е играчка.
стана любимата играчка на дъщеря ми – повече от година искаше да ходи при него, милваше го, хранеше го, целуваше го – беше повече от най-добър приятел, беше причина и смисъл.
тази любов свърши изведнъж – просто един ден тя мина покрай пилето и не го забеляза. помислих, че е случайно. но от седмици тя вече не го поглежда … връзката свърши, пилето не е важно.

децата са жестоки –превръщат и не-играчките в играчки, а после ги изоставят. добре поне, че пилето е от метал.

един ден ще спра да те обичам.
но този ден не е днес.

Металното пиле