Няма първообрази, Пум, има тяло. Вътре в корема е хубаво, защото там
расте детето, там се мушва птичето ти весело-весело и се влива вкусната
храна. И затова са хубави и важни пещерата, цепнатината, нишата, подземието
и дори лабиринтът, който е направен като нашите чудесни вътрешности, и
когато някой трябва да измисли нещо важно, го измъква оттам, защото и ти си
се пръкнал оттам, когато си се раждал, и плодородието е винаги в една
дупка, в която първо нещо загнива и после – хоп! – изскача ти едно китайче,
една палма или един баобаб. Но високото е по-добро от ниското. Защото ако
висиш с главата надолу, кръвта ти се стича в мозъка, защото краката
миришат, а косата не толкова, защото е по-добре да се изкатериш на дърво,
за да береш плодове, отколкото да свършиш под земята, за да храниш
червеите, защото рядко се нараняваш, като се блъснеш в нещо високо (освен
ако си на тавана), а обикновено това става, като паднеш надолу и затова
горното е свързано с ангелите, а долното – с дяволите.
Огънят топли, а студът ти докарва бронхопневмония, особено ако си някой мъдрец от преди четири хиляди години, и от това следва, че огънят има тайнствена сила, още повече, че на него си печеш кокошката. Но студът запазва същата кокошка, а от огъня, ако го пипнеш, ти изскача ей такава пришка, така че ако мислиш за нещо, което се пази с хилядолетия, като знанието, трябва да си го представяш на един връх, високо (видяхме, че това е хубаво), но в пещера (което също е хубаво), и то сред вечния студ на Хималайските преспи (което вече е чудесно). И ако искаш да знаеш защо мъдростта идва от Изтока, а не от швейцарските Алпи, то е защото твоят пра-прадядо сутрин, когато се е събуждал в тъмното, е поглеждал първо на изток с надеждата, че ще види слънцето, а не някой дъждовен облак, мамка му на правителството.
– Да, майчице.
Не да, ами да, пиленцето ми. Слънцето е добро, защото топли тялото и
защото е достатъчно благоразумно да изгрява всеки ден, затова добро е
всичко, което се появява отново, а не това, което минава и заминава.
Най-удобният начин да се появиш отново там, където вече си бил, без да
минаваш по същия път, е да се движиш в кръг. И тъй като единственото
животно, което се навива в кръг, е змията, ясно е защо са се родили толкова
култове и митове за змията, защото е трудно да представиш завръщането на
слънцето, като увиваш в кръг един хипопотам например. Освен това, ако
трябва да извършиш церемония, за да призовеш слънцето, трябва да обикаляш в
кръг, защото, ако се движиш по права линия, ще се отдалечиш от къщи и
церемонията трябва да бъде много кратка. От друга страна, кръгът е
най-удобната форма за един ритуал, това го знаят всички, които гълтат огън
по площадите, защото, като застанат в кръг, всички виждат еднакво добре
този, който е в средата, докато, ако цялото племе се нареди в права линия
по войнишки, тези, дето са по-далече, няма да виждат нищо. По тази причина
кръгът, кръгообразното движение и цикличното завръщане са в основата на
всеки култ и ритуал.
– Да, майчице.
[Умберто Еко, „Махалото на Фуко“, превод: Бояна Петрова]