Имаше един период – преди 15-20 години, когато през вечер правех купони – хайде, да не е през вечер, но най-малко веднъж в седмицата. Не ми се стоеше сама и събирах хора – пиехме, танцувахме…
Около 4-5 сутринта купонът винаги завършваше в кухнята. Първо, но не най-важно, защото от водка много се огладнява. Второ – оставаха тези, които могат да носят на всичко – на бой, на пиене… на купони.
Прибираха се и екстремистите, които – при две свободни спални – от уважение към романтиката ходеха да го правят на пейките в парка. В последните 2 часа на зазоряване се случваха най-истинските неща – най-добрите идеи и най-честните разговори.
Мисля, че правех купоните заради края. След това ми оставаха толкова много въпроси за обработване и отговори за подреждане, че вече не ми беше самотно. И чистенето не ми тежеше.
Обичам да ходя на море в края на сезона. Наоколо всичко е натежало. Дърветата – от смокини и нарове; асмите – от грозде и киви; сергиите – от домати и праскови.
[В края на сезона доматите са по 1 и по 2 лв. Като поискаш домати по два лева, продавачът отговаря: „Абе тия са 30-на корена и зряха в дъждовно време, не са сладки. Ще ти избера от другите.“ И си тръгваш с домати за един лев – от сладките. И с два буркана сладко от зелени смокини.]
И работата вече тежи – хората са някак уморени, задрямали. Тежат чиниите на сервитьорите, с тежък глас вика човекът, който разнася царевица на плажа. А във въздуха соленият вятър носи една особена лекота. Всяка година по това време морето се връща към свободата си.
When the music’s over…
…не бързайте да гасите лампите.
Или какво пък – угасете ги.
Тогава става най-светло.