Има някаква носталгична двойственост в ситуация, в която – обединени от доброволната смърт на един – забраняваме на останалите да изберат. В отговор на различието, дори мъртви ги изолираме, ако все пак го направят. Но лицемерието на религията отдавна не ми е тръпка.
Най-сладък е забраненият плод. Кой пък ще ти каже кое е важно и кое – не толкова, че да умреш за него?
Едностранна реализация – култът към смъртта създава герои. Първоначалната идея – един герой и стадо. С разклащането на монолитността, героите стават все повече. Национални герои. Културни герои. Лични герои.
Съгласна съм с Фройд, че стремежът към смъртта си е една от двете … воли за живот на човека. Но защо на смъртта се придава по-голяма стойност, отколкото на живота – а все пак за нея се мълчи?
Тотем и табу.
Смъртта се радва на огромно медийно внимание, но то ирационализира едностранното говорене и задълбочава култа. Може ли смъртта да бъде героична? Да, тя е и това. Ако нагласата ти към живота така или иначе е тази – поне да умреш с кауза.
Предпочитам „Смелата Ваяна“ пред „Смело сърце“. Най-малкото, Ваяна е анимационен герой.
Опитвам се да преброя самоубийците в българския литературен канон. А те дори не са били на тежки наркотици.
Думите на мъртвите тежат повече от думите на живите, защото са последни. По същата причина музиката на мъртвите е по-стойностна – няма да запишат нов албум.
Възхищавам се на Кърт Кобейн, а той си е пръснал мозъка и е оставил без баща малкото си дете.
Майкъл Хътчинс – изумително изобретателен.
Крис Корнел. И – шокиращо наистина – най-добрият му приятел.
Защо детето да няма достатъчна стойност, че да …живееш за него? Може би защото ти самият си дете. И копнееш да бъдеш герой.
В огледалото на безсмъртието всеки изглежда вечен. Култът към мъртвите се създава от живите.
Всъщност исках да кажа, че блокът ни се санира по някой от европейските проекти – не внимавах – и коридорът пред апартаментите на десетия етаж зее отворен от двете страни. Прозорците са избити вече една седмица, не знам докога – вдъхновяващо е, ако на някого му се лети – да побърза.