Много искам да покажа какво виждам (запозната съм с магията на фотографията, но не разполагам с достатъчно чувствително устройство, с което да предам ситуацията).
По-добре никаква снимка, отколкото лоша снимка. С всичко съм така.
Виждам дъга – започва от Paradise, минава над целия Южен парк и свършва в началото на „Витошка“. Под дъгата остават: няколко кооперации, едно веещо се национално знаме (!), Перун (това е блокът с дупката, ходих, проверих – има си име и се намира на „Козяк“ – вече съм сигурна, че дупката е метафорично архитектурно решение на нечий слънчев ум), Американското посолство, правителствената болница (няма главна буква за нея), една стена от бившия Японски хотел – останалото е скрито от бивши общежития, частично маркирани от настоящ строеж.
И дървета – във всякакви нюанси на зеленото, бледожълтото и бялото. Мръснобялото – това е София все пак.
Напоследък се случват всякакви простотии. По-големи, по-малки, средни. Обстоятелствата са благоприятни, вероятно и резултатите ще бъдат добри. Иначе пък съвсем няма смисъл.
Благодаря на Илина Консулова за една хубава снимка, която видях в профила ѝ https://www.facebook.com/photo.php?fbid=285341585232165&set=a.107258759707116.1073741828.100012689766442&type=3&theater
Текстът към картинката описва най-точно ситуацията, която остава, когато дъгата се стопи. Даже бих си позволила да я преформатирам в контекста на източното благополучие:
Котка дреме
в бъдещ естрагон.
Не съм доволна.