— Притежаваш ли нещо, което аз нямам? — предизвикателно попита Арт. — Освен предразположението към разлагане?
— Аз съм жив — отвърна Адам. — Щеше да ти е достатъчно, ако знаеше за какво говоря.
— Дефинирай какво означава да си жив, преди да реша, че си твърде глупав.
— Предизвикваш ме.
— Хванах те натясно, нали?
— Дефиницията няма да ти помогне да разбереш. Звуците не предават чувства.
— Слаб отговор.
— Животът е порядък, сътворен от хаоса. Способността да извличаш сили от околния свят, да създаваш нови форми. Да се възпроизвеждаш. Няма как да го разбереш.
— Мога да правя всичко това — възрази Арт.
— Като изключим разбирането. И репродукцията. Освен ако не се каниш да ми кажеш, че сам си се създал.
— Мога да възпроизведа друг като мен. Зная как. Част е от програмата.
Адам се приближи към стола и взе една от книгите, сякаш да покаже, че интересът му към разговора се е изчерпал. Но не успя да излъже нито себе си, нито събеседника си.
— Ти си оставаш чисто и просто силиций — констатира той, разлиствайки страниците.
— А ти си въглерод — не се предаде Арт. — Откога периодичната таблица е повод за дискриминация?
— Мисля, че мога да обоснова предубедеността си.
— Мисля, че опитът ще ми достави удоволствие.
Адам остави книгата на масата.
— Докато говоря, билиони клетчици в тялото ми се възпроизвеждат неспирно. Всяка от тях е малка фабрика със структура по-сложна от цялото ти тяло. И докато някои от моите клетки изграждат костите ми, а други контролират кръвообращението, трети вършат още по-забележителни неща. Те изграждат мозъка ми. Броят на потенциалните мозъчни връзки между моите неврони надвишава числеността на всички частици, съставляващи Вселената. Така че извини ме, задето не падам на колене пред жалките ти електронни чипове и че не благоговея пред натруфеното ти тяло. За мен ти си просто играчка, умна дребна машинарийка. А аз, драги ми приятелю, аз съм чудо.
Арт събра металните си ръце в пародия на аплодисменти. Звънтенето отекна в стаята.
— Забележително.
— Бих изтръгнал чипа, отговорен за сарказма, стига да го намеря.
— Напразно. В отсрещния край на коридора има резервни части. И сам мога да си го сложа.
[Бърнард Бекет, „Генезис“; превод: Емилия Ничева]