Rolling Stone България, бр.2, 2009 г.; текст: Елена Розберг
Докато подгъва крак, за да приседне на голям дървен стол, който стои като трон, Андрония (Рони) Попова споделя усмихнато: „Когато пея, толкова силно вярвам, че всичко, което съм изпяла, се е сбъдвало. Във времето прозрях ефекта на сбъдващите се песни и сега внимавам какво пея.“
Рони е двигател на излизащата от „нелегалност“ българска инди формация Насекомикс. В началото на този век групата спонтанно избухва в София, за да пристрасти една определена аудитория – фенове с високи художествени претенции.
В „гнездото на Насекомикс“ са трима. Изумителният глас на Рони е водещ инструмент, другите – Михаил Йосифов (китари, клавири) и Тодор Карастоянов (барабани) са за разкош. Всички заедно разбъркват трип-хоп, алтърнатив и джаз, флиртуват с етно заемки от българския фолклор и от циганската музика. Група, чийто стил има чудатия контур на агресивно-сантиментална еклектика от електроника и живи инструменти.
Фина, дребна и тъмнокоса, Рони ми поднася чаша чай, приготвен от билки и плодове по нейна рецепта, и хвърля усмивка към Михаил. На звънеца на апартамента стоят трите им малки имена – Рони, Рада и Мишо. Четиригодишната Рада е на гости при баба през няколко пресечки. Просторният хол на Рони и Мишо е и концертна зала, и работен кабинет, и място за гости. Разговаряме, седнали край пианото.
„Добре, че барабанистът ни Тодор го няма в момента, защото щеше да грабне думата и щеше да настане ад!“ – казва Мишо. Двамата с Рони са влюбени и живеят заедно от години. Пишат песни и си довършват изреченията. „Всъщност Тодор измисли името на групата – Насекомикс, защото сме приличали на различни инсекти. А той самият се представя като ТъКъРъСъТъ (tkrst). Докато работеха по обложката на албума, дизайнерите си мислеха, че има някаква грешка в изписването“ – подсмихва се Мишо.
Насекоми – такава е едната асоциация с Насекомикс. Тодор е много висок, до него Рони стои като миниатюра, а Мишо е по средата и с много светли очи. Комикс – другата част от името на групата – като стилизирани, минималистични, шаржови хора.
А „миксът“ в Насекомикс е срещата на музиканти с различни вкусове и минало: Рони – с класическа и джаз вокална подготовка и пиано, китаристът Мишо – герой от хардкор проекти, електронният гуру Тодор, утвърденият басист Георги Дончев, който често се появява сред тях, и гостуващите Магдалена Петрович – виолончело и Александър Даниел – барабани.
Мишо ми подарява първия им диск, Adam’s Bushes, Eva’s Deep, който току-що е излязъл. Обложката пресъздава музикалната им разнообразност само с два нюанса на синьото. Художникът Михаил Михайлов – Михата е рисувал по теми от текстовете им върху минипостер, който може да се отдели от хартиената кутийка на диска. Един Насекомикс свят – ладата, която карат, катафалка, дяволи набожни, инжекция с любов, бонбони, бутилки, бухали и акордеон, на какъвто виртуозно свири Рони.
В десети клас тя кандидатства в Музикалното училище в София и я приемат първа в специалност Класическо пеене. Учи три години при Бойка Косева. И докато съученичките на Рони са вече жени с развити гласове, тя е дребно хлапе с мечешки момчешки глас. Преподавателите доста се чудят в кое „чекмедже“ да я сложат – нейният глас е с изявени низини, но и с ярки височини – нетипичен мецосопран. „Първоначалната ми идея, когато започнах да се уча, беше да пея джаз. В края на 80-те у нас обаче имаше само Естраден отдел – мисълта, че мога да уча там, ме покъртваше – казва Рони. – Интуитивно знаех, че ако се занимавам с класическо пеене, ще си обработя инструмента, ще го овладея и ще мога да пея каквото поискам. Ела Фицджералд ми беше най-големият фаворит сред дамите. В Музикалното училище бях луд фен на Queen. Когато завърших, пеех джаз, но се страхувах да не би да разочаровам своите любими учителки, че изневерявам на класиката.“ […]