Rolling Stone България, бр.2, 2009 г.; текст: Елена Розберг

По-късно Рони е приета в престижния Mannes College of Music в Ню Йорк, който е в топ три на класациите за джаз училища в Щатите. Получава пълна стипендия, но не успява да докаже достатъчен доход за първата година. „След като се върнах от Щатите, разбрах, че искам не просто да продължа като певица, а да творя и да правя свои неща. Знаех, че не ставам за поп-дива. Не съм и строго в джаза и исках нещо по-експериментално. Най-много се впечатлявах от Бьорк, че работи без граници и си позволява всичко. На мен ми е по-лесно да пиша и творя, когато съм с хора, с група.“ Тогава съвсем спонтанно се излюпват Насекомикс.

[…]

Тя говори бавно, внимателно избира думите и артикулира много красиво. Преди да отида на гости в дома им, познати на Рони ме предупредиха за нейната изумителна скромност и склонност да омаловажава своите умения. Каквото ти каже,  умножавай поне по две – ми казаха. Приседнала в дънки и суичър, с прибрана коса и без грим, няма капка съмнение за маниерност, поза и превзетост в начина, по който Рони разказва историята на групата. „Ние сме такива, каквито сме – не сме търсили непременно някакъв екстравагантен имидж“ – казва тя. Изявите на Насекомикс, които са художествени случки, събрали музика, поезия и визуални изкуства, винаги са представлявали интерес за хората с вкус към по-различното. Рекламата за тях обаче е само от уста на уста и евентуално на флайери. Винаги леко в сянката, Насекомикс не афишират изявите си, но без да се крият умишлено, за да печелят ъндърграунд имидж. Те свирят в клубове, зали, мазета, дори на немузикални пространства. Имат участия и на големи фестивални събития.

„Искаш ли аз да разкажа за началото на Насекомикс – ще стане по-бързо“ – Мишо не се сдържа да попита Рони. Двамата владеят различен темперамент, но меката хармония помежду им е различима. Извън Насекомикс той участва в хардкор проектите Vendetta и B.F.D.M. Приятелите му са хардкор маниаци, скейтъри, сноубордисти и татуисти, които наричат публиката на Насекомикс „тия ваш’те арт хора“. „Самият аз нямам татуировка – вдига високо ръкава си Мишо, за да ми покаже, – но се увличам по градската култура. На нашите концерти идват и пънкари, и хипари, за да разпускат.“ Пита ме дали знам, че Рони е страхотна кънкьорка. Когато Рада била по-малка, двете са ходили на концерти на открито на групите на Мишо, мама – на ролери, детенце – в количка.

Андрония – Рони (кръстена на баба си) – е родена под Аспаруховия мост във Варна. Татко ѝ имал грамофон и купища „забранени“ плочи с Майлс Дейвис. Била на една годинка, когато се преместили да живеят в София. От малка свири на пиано. Педагозите видели у нея много добро обещание за музикално бъдеще. Като ученичка Рони е живяла със семейството си четири години в Либия, на брега на Средиземно море, близо до пустинята. „От тогава имам много силна връзка с природата. Последната година обаче страшно ми домъчня за учителката ми по пиано и плачех за нея. Тя се казва Антонина Бонева, леля на Александрина Пендачанска.“ Мишо също е израснал в артистично семейство – музиканти, художници, учени – и свири от дете. „Освен музикант Андрония има още две професии – тя е завършила арт мениджмънт и сега учи музикална педагогика“ – допълва Мишо.

[…]

Успехът на „Източни пиеси“ предопределя появата на първия дългосвирещ албум на Насекомикс – Adam’s Bushes, Eva’s Deep. „Храстите Адамови и Евините дълбини – това е всичко, до което се свеждат нещата, нали?“ – усмихва се Рони и описва новото в музиката на Насекомикс с изчистения акустичен саунд, причудливи звуци, участието на виолончело и електрически контрабас, акордеон и изсвирени на живо барабани върху полирания звук на модерната продукция. „Любовта е центробежната сила вътре в албума, а с това заглавие излиза на повърхността“ – допълва я Мишо. Албумът събира 13 песни на български и на английски. Текстовете са на Рони и на театралния режисьор Марий Росен, с когото споделят много силна емоционална и творческа връзка. Тя изигра Офелия в Шекспировия „Хамлет“ – постановка на Марий Росен и Валерия Вълчева. Рони пише лаконично, образно и иносказателно. В песните им има много любов, но погледната от различни аспекти. Лириката на Марий е провокативна и често гротескна, като в песента „Ад“ („Не ми размахвай тази палка/ Аз съм твойта катафалка/ Не ми размахвай тези рози/ За мене са излишни пози/ Не ме третирай като куче“) …

Ако оставим мъжете в Насекомикс сами да определят какви насекоми са, то Рони, няма съмнение, е пеперуда. Пеперуда – като символ на любовта, като синоним на душа и като полет. Свободен дрейф на глас и електроника, акустични инструменти и експеримент. Рони казва, че експеримент е, „когато си свободен не непременно да угодиш на слуха. Да използваш не благи за ушите звуци, които да носят удоволствие.“

Излюпването на Насекомикс (откъс, част II)