Вечерта на 5. декември 1980 г., петък, Джон Ленън разговаря с редактора на RS Джонатан Кот над девет часа в апартамента си в NY – квартал Горен Уест Сайд и в студиото „Рекърд Плант“. Три дни по-късно – на 8. декември 1980 г. – Ленън ще бъде застрелян на връщане вкъщи от звукозаписна сесия.
Ако двама души едновременно си представят една и съща картина, в това е тайната.
В Yes, I’m Your Angel Йоко пее: „Аз съм в джоба ти, ти си в медальона ми – откъдето и да го погледнеш, сме големи късметлии…“ След това идва твоята прекрасна песен Woman, която звучи малко като поема на трубадур, написана за средновековна дама.
Woman се появи, защото един следобед изведнъж ми проблесна какво правят жените за нас. Не само какво прави моята Йоко за мен, макар че си размишлявах върху нашата връзка. Но всяка истина е универсална. Тогава ясно разпознах всички неща, които приемам за даденост. Жените наистина са другата половина на небето, както нашепвам в началото на песента. Всичко е „ние“, иначе не струва. Парчето ми звучи много бийтълски, макар че не това е било намерението ми. Написах я, както написах и Girl преди много години – стовари се върху мен като ураган, затова се получи по този начин. Woman е зрялата версия на Girl.
Знам, че Йоко силно се увлича по древното египетско изкуство и антики и че имате малка колекция в дома си. Що се отнася до „другата половина на небето“, интересното е, че в древната египетска митология Небето се представя като богиня, а Земята се олицетворява като Бог. Няма Майка Земя.
Но аз наистина наричам Йоко „майко“, както нашият президент Роналд Рейгън вика на жена си „мамче“. И на всички онези бездетни хора, на които това им се струва странно, мога да кажа, че когато вкъщи има дете, родителите често се наричат по този начин. Йоко ми вика „татенце“ – може и да звучи фройдистки, но може и да означава, че Шон се обръща така към мен. Преди я наричах „върховна майка“ – ще видиш, ако се разровиш из шибаните албуми на Великолепната четворка. Тя е Върховна Майка, тя е Майката Земя, тя е майката на детето ми, тя е моя майка, тя е моя дъщеря… Връзката ни е на много нива, както повечето връзки. Но няма нищо необичайно в нея.
В Woman пееш: „ще се опитам да изразя чувствата и благодарността си за това, че ми разкри смисъла на успеха“.
Не твърдя, че да си успял като известен творец и звезда е лошо нещо, но и не казвам, че е страхотно. Песента Working Class Hero, която никой не разбра, трябваше да звучи язвително. Няма никаква връзка със социализма, а с идеята, че „ако си готов да минеш по този път, ще стигнеш до високото, където съм аз – и това е, което ще бъдеш“. Защото аз съм имал успех като музикант и съм бил и щастлив, и нещастен; бил съм и неизвестен в Ливърпул или в Хамбург и съм бил и щастлив, и нещастен. Йоко обаче ме научи какво означава истински успех – да успея като личност, да е успешна връзката ми с нея и с детето, взаимоотношенията ми със света… И се чувствам щастлив, когато се събудя. Това няма нищо общо с рок машината.
[Rolling Stone България, декември 2010 г., брой 14]
(следва продължение)