„Никой не може да си играе с огън или с отрова, без да бъде засегнат в някое чувствително място. Аналитичната работа рано или късно трябва да доведе до фундаментална дискусия между Аз и Ти и Ти и Аз на ниво, очистено от всякакво човешко лицемерие.
Западният човек е в плен на „десетте хиляди неща“ – той вижда само отделните елементи, свързан е единствено със своя Аз и с нещата и не осъзнава дълбокия корен на всичко съществуващо. Източният човек, от друга страна, преживява света на отделните неща и дори собствения си Аз като сън. Той е пуснал корени главно в „земята“, която го привлича така силно, че неговите връзки със света са релативизирани до степен често неразбираема за нас. Западната нагласа с нейния акцент върху обекта се стреми да фиксира идеала – Христос – в неговия външен аспект и по такъв начин го лишава от тайнствената му връзка с вътрешния човек.“
К.Г. Юнг, „ Въведение към религиозните и психологически проблеми на алхимията“
Д1, врата 4
[…] Правимо е, да – но да направиш дете е нещо твърде лично. Човечеството не е на изчезване – напротив, има много от вида ни; водата не стига, храната – ако стига – е некачествена… пренаселено е, гадно е… ако ти пука за националния демографски комплекс – стига де – ти не си Хитлер – и никой не би трябвало да е.
Възпроизвеждаме (се) в стари картини – повтаряме стари ценности – не позволяваме на живота да роди нещо ново. Децата не са жертва нито компромис в мъченическия смисъл на думата, който познаваме от нашите родители. Децата са възможна перспектива на реалността – не се отказваш от себе си, а се учиш да бъдеш себе си по нов начин и с някой друг – за Бога! – със, а не чрез – важно е. И в този смисъл – на света би трябвало да има достатъчно деца, за да има живот и на никое от тях да не се налага да тича през границата и да го прострелват в краката… и това е всичко. Това е социалният смисъл.
Останалото е лично.
Един от многото казуси, на които придаваме фалшива глобална значимост – а той е лично желание. Ако има потоп, ако сме в Ноевия ковчег, ако от нас зависи каквото там ще зависи – ок, склонна съм да проведа този разговор още веднъж.
Родих детето си, защото го исках. Светът, в който живея, ме кара да се извинявам, че искам да бъда майка. Кара да се извиняват и хората, които изобщо не искат да са родители. Ами ще ме прощава, но светът май не знае какво иска.
[Ст. Симеонова, „Вратите“]