„Между стимула и реакцията се намира основната човешка свобода – свободата да избираш.“
В. Франкъл
Не знам дали можеш да избираш точно какво да ти се случи – животът е сюжет от възможности, на които човешкото мислене придава положително или отрицателно значение (благодаря ти, Шекспир). Струва ми се, че в твоя власт е не толкова събитието, колкото интерпретацията.
Виктор Франкъл е знаел какво говори – прекарал е години в концлагер, свидетел е на смъртта на семейството си, подлаган е на страшни мъчения – и е стигнал до ядрото, в което никой не може да бръкне.
Ще говоря за Алиса на Тим Бъртън, защото е пораснала версия на оригинала. Алиса е функция на екзистенциализма на Франкъл – не бих я разчела като феминистка, това ме отегчава и ограничава – тя разполага с възможността да преподреди в съня си стереотипните схеми и да докаже на Лудия Шапкар, че не е изгубила своята „многост“. Същността на ядрото е в проявите на тази многост без вътрешен конфликт – заместваме обичайното „аз съм ИЛИ добър, ИЛИ лош; ИЛИ умен, ИЛИ глупав; ИЛИ тъжен, ИЛИ весел…“ със „аз съм И добър, И лош, И умен, И глупав, И тъжен, И весел – зависи от…“ и ето тук влиза ролята на стимула-събитие, който извиква на преден план една или друга реакция. Колкото повече единици съдържа многостта, толкова по-богат е изборът.
„Ти си луд, Шапкарю“ – „Да, Алиса, но съм в твоя сън – а това означава, че ти също си луда“. (цитатите от филма са по памет)
Алиса не може да убива – няма пък, няма и няма да убие Джаберуоки. Решението е само нейно – никой не бива да решава вместо нея, защото в момента на конкретното действие човекът е сам. Най-черната магия е опитът насила да промениш мисленето на някой друг. Предпоставка на свободата е „аз най-добре знам (и отговарям за себе си) какво мисля и чувствам; ако ме обичаш – ме приемаш, ако не ме приемаш – освободи мястото“.
„Невъзможно е да убия Джаберуоки. Аз НИКОГА няма да убивам!“ – „Алиса, изгубила си своята многост.“
Човек губи своята „многост“, когато избира един от двата основни информационни канала – вербален и сензорен. Сигналите, които постъпват чрез тях, често си противоречат – думите казват едно, а сетивата – друго. Режеш единия канал и не ти се налага да интегрираш противоречията в същността си – просто се възприемаш едностранно („аз съм добър, красив, умен…“; „аз съм лош, грозен, глупав…“), по аналогичен начин възприемаш и света и приключваш с въпроса.
В хипнозата има сценарий, който се основава на принципа на съгласието и се прилага при заявка за трансформация на когнитивни модели. Изброяваш няколко неща, на които отговорът е очевидно „да“: през лятото е топло (да); през деня е светло (да); нощем хората спят (да); кученцата са сладки (да)… и като последно – казваш онова, с което е необходимо човек да се съгласи, за да извърши промяната (защото „аз не умирам – преобразявам се“ – казва пеперудата Абсолем). И Алиса започва: „6 невъзможни неща, Алиса! Хайде, давай – само 6 невъзможни неща:
1.може да съществува място, което се нарича „Страната на чудесата“ – да;
2.тук животните могат да говорят – да;
3.и котките могат да изчезват – да;
4.можеш да пиеш сокче и да се смаляваш – да;
5.можеш да ядеш сладкиш и да растеш – да;
6.МОГА ДА УБИЯ ДЖАБЕРУОКИ!“
Добре – нека опитаме. Хайде, Стаси – 6 невъзможни неща:
1.можеш да напуснеш дома си – да;
2.можеш да пускаш пералнята – да;
3.можеш да имаш приятели – да;
4.можеш да правиш чудесна пилешка супа – да;
5.можеш да публикуваш свои мисли – да;
6.