[следващите истории са по действителен случай, ограничени са в рамките на бита и нямат социална стойност или каквото и да е приложение за прогреса на съвременния свят]
Не разбирам Робинзон. Ако аз живеех на самотен остров – нямаше да настоявам да се върна обратно. Хората си купуват острови, харчат милиони за изолация – той: не! – общество. Мухльо. Сутринта звъни на вратата един съсед (не звъни, а чука, защото звънецът от една година не работи и няма да работи; вж по-горе (или по-долу) защо). Човекът е мил, хуманен, събира данни за топлата вода по апартаменти – във връзка с изравнителните сметки, не знам, не внимавах. Отивам, проверявам водомера – 12 кубика. Той е втрещен: дванайсет (!!!). да, 12. ДВАНАЙСЕТ!?? Да. „Ама… басейн ли имате?“ Мдаа, пич, има един – ей го къде е, на терасата, искаш ли да се топнеш малко? Мъри го е преследвала подозрително между банята и входната врата с гърнето и сега решава, че е точният момент да го опищи. Чичото отскача буквално като нападнат от питбул и се изстрелва обратно на безопасното отвън, докато любезно мрънка „извинете, извинете“. Пак заповядайте (лицемерка смотана) – затварям вратата и се замислям. Виждали сме се три пъти в животите си. С малко повече късмет – я се видим още три пъти, я не. Най-интимната информация, която имаш за мен, е колко кубика топла вода съм изразходвала напоследък. Защо решаваш, че нещо друго ти влиза в работата? Може да я пия. Може да знам 1-2 библейски трика и после да я пия. Може с нея да отмивам от стените кръвта на посетителите (ти знаеш ли колко трудно се търка?! – особено ако са възрастни – и е леко застояла…). Бих се извинила единствено, ако много настояваш да ми платиш сметката. Или ако на вратата ми звъннат 2 полярни мечета, които току-що са изгубили майка си на парче от айсберг.
Точно днес ми е трудно да възприемам лично и проблема за глобалното затопляне. Но пак се тревожа за гълъбите по улиците. Хора, виждали ли сте гълъб? Гълъбът е пиле – обикновено средностатистическо пиле с пилешки мозък. Ние го мислим за благороден, очовечаваме го, придаваме му какви ли не пацифистки и прочие конотации, обаче гълъбът всъщност е едно доста тъпо пиле. Неагресивно (засега), симпатично и тъпо. Недейте да храните гълъбите на уличното платно – хранете ги на тротоара. Разбирам, че сте толкова възхитени от себе си и от чувството, че сте благородни, че не се замисляте за това. Но когато метнете парче хляб на улицата – там се струпват 20 пилета – вече се разбрахме, че те и без това не са умни, а точно сега са и допълнително неадекватни – премръзнали и гладни. Повярвайте: не чуват идващата кола, не чуват дори клаксона на идващата кола – не им пука. Ако ви се яде яхния от гълъби – ок, мога да го разбера. Във всички останали случаи – направо хвърляйте отрова. А ако наистина искате да сте благородни – замеряйте гълъбите с камъни – така може и да не улучите.
И като стана дума за ядене – детето ми не случи на баби. Едната шие гоблени, другата (слава богу) живее на майната си, и двете не могат да готвят. Дъщеря ми е на 4 години и 7 месеца и не е опитвала вита селска баница с точени кори. Решавам, че нищо не ми пречи да ѝ бъда и баба, остава само да се науча да точа. Изравям готварската тетрадка на личната ми баба (жената почина преди 25 години) – много сантиментален момент, сълзи и т.н. – и започвам тематично да търся рецепта за баница с праз. Пред очите ми е как точи тези кори, как хвърчат във въздуха, как ги върти като неаполски пицар, несъзнаваното ми услужливо възстановява миризмата в къщата на село – и ето това е усещането за детство, да, искам да го дам на детето си. Обаче за баба ми баницата с праз е била все едно за мене филиите с кашкавал – и въобще не си е дала труда да си запише рецептата. Тя нали си я знае. Последната ми надежда е изумителната ѝ готварска книга – издадена година преди мен – 1977, повече от 500 страници – ето тука вече трябва да има рецепта за точени кори, просто трябва. Отварям и на стр. 423 чета следното: „има два вида тесто за баница: тесто, което се точи с точилка, и тесто, при което корите се теглят. Първото тесто се замесва лесно, но корите се точат бавно. Ето защо това тесто днес почти е загубило приложение. Тук ще дадем начина, по който се работи второто тесто.“