…и погледнато в перспектива
всъщност времето си отива.
Във устата със синя слива
в пълнолуние нещастливо
смотан всеки от нас се връща
вкъщи.
Времето е бездумие
времето е безумие –
в светлините на бавно лято
образува се непознатото.
Времето няма его –
постоянно се спъва в него
след контраста на всяка зима.
Времето няма име.
От шума на бездънна вана
вечността ни ще е изляна
но за нас непосилна вечност –
чо-вечност.
От безмълвна сълза пролята
в светлините на бавно лято
и в устата със синя слива
в пълнолуние нещастливо
важно времето си отива.
Но погледнато в перспектива
топъл всеки от нас се връща
вкъщи.
„Безвремие“ („Timelessness“) е танцов пърформанс, който се основава на квантовата психологическа и еволюционна концепция за създаването на човека и света, на разбирането за хаоса, който поражда светлина и творчество. Продуцира се геометричен свят – материя, оформяща индивидуалните структури. Множество азове съществуват в множество реалности и стремежът е да се роди смисълът, който е водещ, за да се създаде конкретният човешки свят. Всеки аз има различна мисия и функционира в определена реалност. Наблюдават се прояви на аза – множественост, действия, поведения. Идеята е за бунт срещу съвършенството – творчеството се ражда от хаоса.
Безвремие е това, което е преди бунта – съвършенство. Безвремие е самият бунт – повтарящ се акт на разрушение, от който да се роди творчеството. Безвремие е и самото творчество – креативността на предаващата се енергия, с постоянна градация от гледна точка на твореца и деградация от гледна точка на монолитната цялост. Постепенно енергията преминава в органичен живот и се задвижва матрицата на еволюцията.
Хореография: Станислав Генадиев и Виолета Витанова
Асистент-концепция: Станислава Симеонова
Авторска музика: RoboKnob (Ясен Георгиев, Станислав Генадиев)
Продуцент: Creative Box
Изпълнение: Балет на Държавна опера Стара Загора