Тя е 49-годишна (добре запазена!) учителка по математика. Много принципна, много честна. Вечерта на рождения си ден е сама, майка ѝ е в болница, други близки очевидно няма.
На гости ѝ идват петима дванайсетокласници – да ѝ честитят рождения ден и да ѝ поискат ключа за сейфа, в който се пазят матурите по математика. Двама от тях не са се справили според очакванията си и искат да си до(на)пишат верните отговори. Никой няма да разбере.
Подаръци, комплименти, шампанско, танци, убеждаване, подкуп, емоционален подкуп, изнудване, насилие, обиск, провокиране на чувство за вина, още насилие – това са само част от средствата, които учениците използват, за да постигнат целта си.
Паша е интелектуалецът на групата – неговите страсти са Достоевски и Ляля. Иска да учи във филологическия факултет и му трябва шестица по математика. Ако забогатее, Ляля ще се омъжи за него. Рицар, готов да извърши престъпление за дамата на сърцето си?
Ляля е отличничка, майка ѝ мизерства и работи на много места, за да носи момичето скъпи дрехи и да търси на кого да продаде девствеността си (обичам те, защото трябва да те обичам, защото най-тъжни са лицата на жените, които оставят децата си на ясла).
Витя е двойкар, потомствен алкохолик и творец, с баща – художник с добре платени идеали (не прави като мен, Витя, никога недей да правиш като мен). Анна е наркоманка, родена от забраните и побоя на баща – военен (защо дори мама не ми вярва, вие вярвате ли ми?).
А на Володя не му пука – неговото бъдеще е уредено и той си играе с онези, които ги е страх за утре. Няма за какво лично да се бори и това му дава огромна власт. Именно според него честните хора могат да се купят със съчувствие или като бъдат превърнати в съучастници на престъпление. Пред очите на Елена Сергеевна трябва да стане нещо толкова гадно, че тя да даде ключа.
Сблъсък между идеала и желанието да бъдеш някой в общество, изградено върху …други ценности, да кажем. Неприятни въпроси задават 18-годишните. Много неприятни. И на тях трудно отговаря застаряваща учителка без личен живот, затворена в костюмче на квадратчета (с честни мисли на квадратчета, с принципен живот на квадратчета), вероятно купено за първия ѝ работен ден преди 25 години. Тежко се дава личен пример от позицията на умората, самотата, бедността. Човешко е безсилието да докажеш, че онова, в което си повярвал, струва поне пет пари.
Тя ги обвинява, че са подли. Те не са подли. Подлостта е само маска на тяхната искреност, а стигне ли се до нея – иска ти се да бяха подли. Кошмарно резки са, прилепчиви, отвратителни. Зверчета, обвиняващи за всичко родителите си. Опитват се някак да се впишат, да се внедрят в пародията наоколо с минимум жертви и максимум резултат (да, аз искам лесен живот – кой не иска?).
Като бях на 20, ходех в Университета със скъсани обувки – не заради модата, просто нямах други – и през зимата краката ми вечно бяха мокри. Обаче знаех точно къде отивам и точно защо. Знаех и какво искам – исках здрави обувки.
В момента имам 4 чифта здрави обувки. Краката ми са сухи, детето ми определя посоката и тичам след него. Без гаранция, че няма да се обърне след 10 – 15 години и да пита: мамо, защо не сме богати? Защо не си правила пари, вместо да тичаш след мене? Какъв е верният ход – нямам никаква представа, засега поне лицето ми не е от онези тъжните.
Моралната победа е постигната сред постапокалиптичната разруха на едно озъбено бъдеще с неотговорени въпроси. Щетите са неоценими и затова – безценни.
В заключение – благодаря Ви, уважаеми хора от МФТ „Импулс“, за това, което ми причинихте. Ключът е един. А вратите са страшно много.
Постановката „Уважаема Елена Сергеевна“ от Л. Разумовска се игра в рамките на четвъртото издание на Софийския младежки фестивал „Театър в аванс“ (7.-8. Ноември 2015 г.) и получи наградата за най-добро представление.
Сценично решение: Мария Петрова-Енева
Участват: Ния Василева, Никола Крумов, Деница Василева, Илия Георгиев, Владислав Коларов, Даниела Караджова