Качествените изследвания на български са ограничени – заслужава си да се разгледа този адрес: https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy3/item/274-mladejki-subkulturi-shto-e-to.html
Мой личен фаворит от качените там текстове е статията на Тодор Христов „Съпротивата като лукс – субкултури, идентичност и практики на себе си“. Прилагам откъси от нея:
„Понятието субкултура е родено в края на 1920-те години от стремежа да бъдат мислени като култури социални отношения, които не могат да бъдат мислени като самостоятелна култура (Folsom 1928: 101-102). До 1960-те по този начин са описвани семейството, старческите домове, емигрантските общности.
Тъй като понятието субкултура изглежда особено полезно в изследванията на младежките култури от 1960-те, които често се различават или дори противопоставят на официалната култура, съпротивата започва да се схваща като негова отличителна черта (понеже тя се различава по формата и силата си, в този период възниква разграничението между субкултури и контракултури).
Тези две измествания на понятието за субкултура, предизвикали преплитането му с идентичността и съпротивата, могат да бъдат илюстрирани с вероятно най-влиятелната му дефиниция от 1980-те:
Трансформациите на субкултурния стил накърняват природата, прекъсват процеса на нормализация. В качеството на такива те представляват жестове, движения към реч, съпротивляваща се на ‘безмълвното мнозинство’, подкопаваща принципите на единството и съзвучието, противоречаща на мита за съгласието. (Hebdige 1979, 18)
Този начин на проблематизиране на субкултурите доминира изследването им и до днес, дори когато под влияние на дебатите около постсубкултурните изследвания се приема, че съвременните субкултури могат да се характеризират не само със съпротива, но и с липсата на съпротива, с артикулирането им като модели на консумация (Muggleton, Weinzierl 2003: 8-12).
[…]
Съвременните субкултури могат да бъдат мислени като луксозни практики на себе си.
Както философския морал на античността, те също не са необходими и са конституирани като излишък, способен да прави разлика. Но макар представителите им често да се отличават от обикновените хора, разликата, която съвременните субкултури правят, трябва не толкова да ги отграничи като социална група, колкото да прокара граница вътре в тях.
[…]
Просвещението е обещавало еманципиране на човека от тиранията и природата. Еманципацията е трябвало да го превърне в автономен субект, способен да решава сам за себе си.
Не е трудно да се види, че това обещание на Просвещението се е оказало трудно изпълнимо. Ние всички сме нечии подчинени и следователно в една или друга степен се подчиняваме. Дори решенията, които взимаме за себе си, често са предрешени от нуждите, другите, медиите, представянето, успеха.
При все това обещаното ни от Просвещението не е останало изцяло неизпълнено. Макар да не сме напълно автономни, ние все пак се радваме на моменти на автономност. Тези моменти могат да бъдат разпознати с един приблизителен критерий: ако бъда попитан защо правя, каквото правя, в такива моменти отговорът ми би имал по-скоро формата ‘защото така искам’, отколкото ‘защото така трябва’.
Ако приложим този критерий към всекидневието си, той би покривал толкова разпръснати и разнородни поведения като гледането на телевизия, яденето на сладко, ходенето на почивка. Но независимо от разнородността им, всички обхванати автономни поведения ще могат да бъдат мислени като лукс, защото действаме автономно, доколкото не действаме по необходимост и следователно доколкото действията ни постигат нещо в повече, различаващо се от това, което е необходимо.
Но ако се отнасяме към себе си като към автономни субекти в такива моменти, и ако те са моменти на лукс, то ние се отнасяме към себе си като към автономни субекти посредством лукса и следователно се конституираме като такива благодарение на него. Щом принципът на лукса е преживяването, ние сме автономни субекти, доколкото в моменти на лукс преживяваме едно различно себе си.
Съвременните субкултури могат да бъдат описани като практики на себе си, чиито участници се отдават на лукса да преживяват различно себе си, конституирайки се като автономни субекти…“
На руски език има много по-голям избор от свободни текстове. Препоръчвам:
„Философията на пънка – повече от шум“ на Крейг О’Хара
https://royallib.com/book/ohara_kreyg/filosofiya_panka_bolshe_chem_shum.html
The Rebel Sell на Joseph Heath и Andrew Potter
https://royallib.com/book/hiz_dgozef/bunt_na_prodagu_kak_kontrkultura_sozdaet_novuyu_kulturu_potrebleniya.html
както и адреса http://www.punkzone.org/ideology/5152-broshyura-antifa-kuda-i-zachem.html
Надявам се, че съм била полезна.