Открих Миранда Харт през зимата на 2011 vs. 2012 г. Беше потресаващо студено, аз бях бременна и смогвах само да ходя на работа и да лежа на дивана, като междувременно кротичко придобивах размерите на малко хищно китче.
Тогава срещнах Miranda. Приемам я, разбирам я, обичам я, защото:
-майка ѝ кръстосва пътищата на страната и обещава данъчни облекчения за всеки, който се омъжи за нея;
-стресиращо непохватна е както в социалните, така и в личните си взаимоотношения;
-най-зле е, когато е влюбена;
-има магазинче за забавни неща;
-майка ѝ непрекъснато се опитва да ѝ намери „хубава работа“;
-когато сваля някого, най-често пее песен, пада и пръдва;
-има възглавница и прахосмукачка с лицето на любимия човек;
-и той всъщност е най-добрият ѝ приятел (и е готвач);
-обича да яде. Обича да прави това, което обича.
-и в резултат е извънгабаритна… във всяко отношение;
-носи дънки и кецове;
-има приятелки, които се опитват да я превърнат в нормален човек;
-но тя не е. И въпреки – или може би именно за – това:
-в нея е влюбено най-готиното момче. И не че им се получава – о, боже, не – катастрофа са – но той е там и винаги е бил там
-защото с нея не може да е скучно. Просто няма как. Да.