Не знам защо го гледах чак сега – на сцена е от 8-9 години. Така се е случило. Благодаря на Вили за билетите. Още повече благодаря, че бяха за рождения ми ден – потресаващ избор на заглавие!
Всъщност се оказа, че съм била тук и преди – есента на „Театър в аванс“ хората от Студията направиха няколко етюда от това представление. Очаквам от себе си да кажа, че е много по-различно, когато го правят Захари Бахаров, Снежина Петрова, Малин Кръстев и Лилия Гелева, но всъщност не е – без режисьор наблизо и най-големите се превръщат в ученици. И така е редно. Цялото лигавене, което се изсипа върху публиката през втория час, си беше съвсем в контекст и подозирам, че ако го гледам отново и всичко е точно – ще мрънкам.
Комедия на абсурда с всичките криволици на Жокера и акцент върху аналния стадий.
В „Граматика на фантазията“ на Джани Родари имаше една идея за справяне с агресията при 5-6-годишните. Да им се позволи да изговарят думата „лайно“ и производни. Да им се разреши в рамките на определено време да използват всички онези забранени думички, за да могат да облекчат напрежението. Гениална идея.
„Старицата от Калкута“ е постановка за най-големия човешки страх – страха от смъртта – с всичките му производни: вината, смисъла, търсенето, знанието, любовта. Нечовешки смешно е – дори самото изговаряне на онова, за което никой не говори – цялата парадигма на абсурда – уникален текст. Ако артистите не се оставят на забавлението, може да стане и тотален погром – затова казах, че лигнята си е съвсем уместна. То просто в някакъв момент нямаш избор – влязло ти е толкова навътре и толкова надълбоко, че ако не го изкараш пак оттам – знам ли – може и да се пръснеш.
Разликата с „Ръкомахане в Спокан“ в моята глава се състои в деконструкцията. Ръкомахането е цялостна история, играе на ръба на абсурда, но се развива линейно. Старицата е сбор от ситуации, които стигат до единствения възможен и логичен финал, но не едновременно и далеч не задължително.
Обожавам Явор Гърдев като Режисьор на Абсурда. Възхищавам се на Снежина Петрова за всички идиотски песнички, които изпя, и особено за подаръците на прокажената. И тук, и в „Чайка“ Захари Бахаров си е тежък, мнооого тежък. Видях достатъчно подробности.
Силата на абсурда е в подробностите. Те остават в съзнанието, те предизвикват смеха. За общата рамка на което и да е е говорено от милион гледни точки.
Истината е в детайла, изкуството – и то.
Страхотното преживяване дължа на:
автор на текста: ХАНОХ ЛЕВИН
режисура: спектакъл на ЯВОР ГЪРДЕВ
участват: ЛИЛИЯ ГЕЛЕВА, СНЕЖИНА ПЕТРОВА, ЗАХАРИ БАХАРОВ и МАЛИН КРЪСТЕВ
сценография: НИКОЛА ТОРОМАНОВ
музика: КАЛИН НИКОЛОВ
превод: ЖОЗЕФ БЕНАТОВ