Е, нахвърляме се един срещу друг от време на време, но иначе нещата вървят гладко. Поне така е било досега. Обаче трябва да ти кажа една истинска тайна, приятелю. Затова и те викнах, като видях, че си се върнал. Струва ми се, че ни предстоят неприятности — истински неприятности. Надушвам ги във въздуха като неочаквана гръмотевична буря. Кавгата между католици и баптисти за „Вечерта в казиното“; децата, дето се подиграват на Слоупи заради заекването; любовната мъка на Джон Лапоант, нещастието на шериф Пангборн… всичко това ще ни се стори детска игра в сравнение с онова, което се задава.
Виждаш ли онази сграда на Мейн Стрийт? През три къщи от празното място, където стоеше „Емпориум Галориум“. Със зелената тента отпред. А, точно тя. Витрините са замъглени, защото още не е отворено. На табелата пише „НЕИЗЖИВЕНИ СПОМЕНИ“. А, кажи ми какво, по дяволите, значи това? И аз не знам, но като че ли оттам идват лошите ми предчувствия.
Точно оттам.
А сега пак погледни нагоре по улицата. Виждаш ли онова момче? Онзи, дето бута колелото и сякаш сънува сладки сънища посред бял ден. Дръж го под око, приятелю. Мисля, че от него ще тръгне всичко.
Не, казах ти, не знам какво точно, но ти гледай това момче. И постой малко в града, а? Просто чувствам, че нещата не вървят на добро, а ако се случи нещо, по-добре ще е да има свидетел.
Познавам това момче — онова, дето бута колелото. Може би ти също го познаваш. Казва се Брайън някой си. Баща му продава щори и врати в Оксфорд и Саут Перис, ако не се лъжа.
Казвам ти, дръж го под око. Дръж под око всичко. Бил си тук и преди, но сега нещата ще се променят.
Знам го.
Чувствам го.
Наближава буря.
[Стивън Кинг, „Неизживени спомени“, превод: Ирена Алексиева]