Като следвах славянска филология – имаше едни невъзможни изпити – българска литература преди Освобождението, българска литература между двете световни войни, сръбска съвременна, …. – абсурдно количество книги, които повечето хора не държат в ръцете си и за цял един живот.
Всякакви техники за четене съм усвоила и пак заспивах.
Руска класическа – от Пушкин и Лермонтов, през Гогол и Достоевски, до Чехов и Толстой – е един от фаворитите ми – около 100 книги конспект. Ама не какви да е книги: „Мъртви души“, „Възкресение“, „Идиот“, „Ана К.“…
Неволята учи, изкуството сближава.
Имахме практика – делим конспекта на части, излизаме на дюшеци (култово тъпа реплика от „Кръстникът“ – водим война, а в нашия случай – спим по повече хора на едно място, за да се будим един друг, когато ни се допикае например); после резюмираме сюжетите, разказваме си ги и …каквото стане.
През 1999. – на 1. юли – осъмнах в първи блок, при тогавашната ми най-добра приятелка. Тя беше излязла по мъже (нощна смяна в „Еврофутбол“), аз топлех в скута си „Война и мир“. И на руски точно така се пише.
18 години по-късно живея до първи блок, Тя отдавна не е там (премести се в пети!); Джулая ми е все така непосилно отегчителен, но безкрайно любим; все още търся (за чувства говорим) и все още смятам, че „Война и мир“ е една от най-тъпите книги на света.
А казват, че лекувало времето…
Била съм къде ли не из празнуващото ни на тази дата Черноморие – Варна, Кранево, Приморско, Поморие, Иракли, Камен бряг, Царево… изгревът е един и същ.
Пък празникът не бил истински. Били сме си го измислили ние. Хайде, мислете, бе, хора! Кой празник не сме си го измислили ние?
Освен рождения ден…
Отначало – като се преместих на десетия етаж – еври морнинг беше джулай морнинг (2-3 месеца да те буди слънцето и романтиката умира, но не обсъждаме това). Изгревът винаги е прекрасен – става въпрос за пречистване, става въпрос за надежда…
А после започва денят. Всеки го изкарва различно, моите най-трудни часове са между 14 и 17.30 („аз играя с моето мече и на всичко отговарям с не…“) – преди това е сутрин, а после става време за вино… – и обожавам залезите. Но това, което ми помага, е съзнанието за следващото утро. Което не зависи от мен.
Наясно съм коя песен трябва да е тук. Стига де.