Базовата ритуализация на човешкото мислене и поведение се извършва най-малко по две причини: 1. опит да се обясни смисълът на външния свят и непоносимите явления в него и 2. опит да се наложи контрол върху този свят. Ритуалът е надежда, чрез която търсим сигурност. Той е функция на мита, смислопораждаща процес от нови сюжети, и символно се вписва в редицата на сънищата наяве, които търсят същината на живота.
Във фолклорната година на българите има няколко дни, в които „небето се отваря“ и можем да сбъднем желанията си. Културната антропология подчертава тяхната стойност в контекста на приказността – един добър герой ще дойде и ще ти оправи живота. Човешкото израстване и мисъл винаги ще имат нужда от добър герой – точно както децата винаги ще имат нужда от приказки.
Има огромна разлика между егото и Аз-а, огромна ниша, която поражда социалните стереотипи и последици – жалко, че Фройд съвсем не успява да навлезе в това. Моят Аз не е функция, а процес, който – слава на добрия герой! – търпи изменения. Достойнството на човешкото същество (и на човешкото общество, надявам се) се крие в това умение и се стабилизира именно чрез него. Умението да прескочиш огъня.
Ритуалът е събитие и в качеството си на съ-битие той не просто олицетворява съвместното живеене на трудната земя, но и го интерпретира в парадигмата на плахото първоначално оличностяване. Ако направя това – ще стане това (ще предизвикам и контролирам явления (чиято мощ далеч надхвърля Азовите ми функции): дъжд, слънце, любов).
По различен и по същия начин – в ситуация на преодоляване и/или задълбочаване на психологическа криза – ритуалът е представен в новата самостоятелна изложба на Мартин Пенев, която можете да видите до неделя – 2.07. – в ателие „Пластелин“ (София, ул. „Цар Симеон“ 48). Повече информация за събитието: https://www.facebook.com/events/435806340135392/?acontext=%7B%22ref%22%3A%2222%22%2C%22feed_story_type%22%3A%2222%22%2C%22action_history%22%3A%22null%22%7D&pnref=story