Следващата вечер

Always knew that you would
Loose yourself to the scene
Am I only a dream
Shoot the runner

Ако се вгледам във всеки отделен детайл на безкрайността, която уж ми е оставена – ще видя крехки парчета от време, чиято пълноценност зависи от ритъма на моето вдишване/издишване, от аромата на моето вглеждане. Така видях табелата – в смисъл – виждала съм я и друг път, но сега я ВИДЯХ. Квантово. И точно под нея видях парче от морето – със скален риф (да, по него обикновено кацат чайки), парче от плажа и белите шапки на чадърите. Като картичка с жълто-оранжева рамка от горната страна.
Beatles споделят, че вчера всичките им неприятности са били далеч. Разбирам какво имат предвид – понякога ехото от снощи създава днешния ден и чак тогава виждаш какво си си причинил. Емоционален махмурлук. Идеалът е обещание. А за обещанията към себе си някак няма кой да ти държи сметка и остават неспазени – на лична отговорност.
Take me into the fight
And I’m an easy brother
And I’m on fire

Снощи изгубих…самоуважението си? Нечие доверие? Ключовете от колата? Шнола за коса в магазина? Гузната си съвест? Най-добрия си приятел? Битката за една кръчма.
Снощи спечелих…2 билета за кино? 100 лв на покер? Двама нови приятели? Днешното си главоболие? Време. Снощи не отидох в една кръчма, но спечелих време, в което да помисля за някои неща.
Концертът на Kasabian беше страхотен и може би нямаше да е така, ако го нямаше изгубеното време снощи. Някакъв хибрид между „утре започва от днес“ и „утрото е по-мъдро от вечерта“. Последното противоречи частично на вярването на стар приятел (вече просто стар), че „най-големите истини се раждат в механата“. Сигурно е така – особено ако си там от сутринта – и това тушира противоречието между мъдростите.
Мисля си за вкуса в устата, който остава след горчивите думи. И за послеслова по принцип.
Мисля си за розовия цвят на миналото и за „опасността“ да се събереш пак с някого оттам – останали са само хубавите спомени, а е имало и причини за раздялата.
Everyday is brutal
Now we’re being watched by Google
I ain’t easy

Подготовката за мига трае много повече от самия миг – заради което вглеждането в следващия е едновременно абсурден оптимизъм и самоубийство. Сетих се за фрагмент от едно писмо на Биляна: „за онова, което трае, което остава, когато повтарящите се кошмари – цитирам по памет – са в най-добрия случай спомени…“. Откъс от живот, от ден, от картина – под табелата.
Боклукът от снощи е още тук, защото някой го мързи да чисти.
Послеслов: Табелата е жълто-оранжева само откъм входа и само там има надпис, на латиница/ английски език. Откъм изхода е нескопосано боядисана с остатъците от оранжевата боя и няма надпис. Никой не празнува Изхода от плажа. Освен евентуално Мойсей, но това е друг разговор.
[Концертът на Kasabian се състоя на 8. август 2015. на Централния плаж в Бургас в рамките на Spirit-a.]