„Махалото всъщност ми казваше, че макар цялата вселена, земното кълбо, слънчевата система, черните дупки и изобщо всички рожби на великата космическа еманация, от първите еони до най-гъстите материи, да се върти, съществува една-единствена точка, опора, болт, съвършена ос, около която се движи мирозданието. И в момента аз участвах в един върховен експеримент, аз, който при това се движех с всички и с всичко, но можех да виждам Онова, Неподвижното, Крепостта, Сигурността, ослепителната мъгла, която не е тяло и няма ни лице, ни форма, ни тегло, нито количество или качество, и не вижда, не усеща, нито пък е осезаема, не е място в дадено време и пространство, не е душа, разум, въображение, мнение, число, ред, мярка, вещество, вечност, не е нито мрак, нито светлина, не е лъжа, но не е и истина.“
(Умберто Еко, „Махалото на Фуко“)
В една точка започва всичко, а тя е толкова малка, че изгубена в своето (не)битие е единствената неподвижна точка на Земята. И там се крие най-важното доказателство – че все пак Тя се върти…
Търся опора на мисълта, вселената и всичко останало. Аз съществувам в своя свят и от затворените си схеми взаимодействам с онова, което е било, е и ще бъде след. Мен.
Съществува ли възможността за един отговорен космос, за интелигентна вселена, свързана с човешката мисъл? Как наблюдателят променя резултата от експеримента?
„Мой приятел вижда и изживява в съня си внезапната и насилствена смърт на свой приятел с характерни подробности. Сънувалият се намира в Европа, а приятелят му – в Америка. Една телеграма на следващото утро потвърждава смъртта, а едно писмо – подробностите, около 10 дни по-късно. Сравняването на европейското време с американското показва, че смъртта е настъпила поне един час преди съня. Преживяването в съня не е синхронно със смъртта – преживявания от този тип стават обикновено или преди, или след критичното събитие.“
(К.Г. Юнг, „Синхроничността като принцип на некаузалните зависимости“)
Аз не съм причина или следствие, не живея заради, а със.
Защото съм част от – най-малката и най-голямата част. Аз се движа от баланса на енергиите, аз движа баланса на енергиите. И там се крие най-важното доказателство – че все пак Той се върти…
Първите представления на „Синхроничност“ ще бъдат на 7., 8. и 9. април 2016 г. от 19.30 ч. в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс.
Идея, хореография и изпълнение: Станислав Генадиев
Дизайн осветление: Виктор Георгиев
Дизайн звукова среда: Станислав Генадиев
Сценография: Евгения Сърбева и Виктор Георгиев
Творчески асистент: Виолета Витанова
Психолог-консултант: Станислава Симеонова
Продуценти: сдружение Creative Box и ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс
Проектът е финансиран от Столична програма „Култура“ за 2016 г. и се реализира в партньорство с НДК.