Изкушена съм в този пост да вкарам всичко – от „Радка пиратка“ и „Тигре, тигре“ през „Казни ме“ и „Кукавица“ та чак до „Водка с утеха“. Обаче става въпрос за Слави. И рече Бог…
Луд ли си? – няма да ходя на концерта. Първо, защото е политически – аз и политиката сме скарани по същество – тя иска да управлява, а аз не искам. Всеки си има сексуалните прищевки. Второ, мина много време. Всяко нещо – с времето си.
Музиката не ме плаши. Наполовина съм сръбкиня – няма да ме уплашиш с тая музика, най-много да танцуваме. Това е най-яката чалга. Яка, яка – ама чалга. Чалга, чалга – ама яка!
Преди 20 години бях студентка първи курс и Слави беше символ на промяната. Носеше водка с утеха на всички. Ходех по клубове да го слушам, ходех на Батенберг (кой не скача е червен! – не, това не е политика – това е живо(то)пис) да го слушам, до един бяхме станали хъшове.
Сега не е така и няма защо да се преструваме. Сега това са спомени. Но няма нужда да са лоши.
Заставам на прозореца, поглеждам надясно и виждам огромен надпис: Paradise. Идеално. Само да се разберем – от къде до къде точно?
А блокът отсреща е пробит. Сериозно – той е примерно на 14 етажа и на 13-тия има дупка – не е от бомба или снайпер – не, съвсем правилна дупка – оригинално архитектурно решение, коридорче някакво, знам ли… – квадратче. И сутрин точно оттам идва изгревът. Слънце, слънце – ама в квадратче. Абе в квадратче, в квадратче – ама слънце.