„Махалото на Фуко“ (откъс от книгата) – част 3.

– За дупките?
– Да, колко дупки има тялото ти?
– Ами… (започнах да броя) Очи, ноздри, уши, уста, дупе. Осем са.
– Видя ли? Още един довод за това, че осмицата е прекрасно число. Но
аз имам девет. И с деветата те раждам и затова девет е по-божествено от
осем. Но искаш ли обяснението на телесните положения? Искаш ли символиката
на побитите камъни, която твоите автори непрекъснато чоплят? Денем стоим
изправени, а нощем лежим, и твоето нещо, не, не ми казвай какво прави
нощем, важно е, че работи изправено и си почива легнало. Следователно
отвесното положение е живот и е свързано със слънцето и затова обелиските
се издигат нагоре, както дървета, докато водоравното положение и нощта са
сън, и значи смърт, и всички боготворят разни менхири, пирамиди,
стълбове и никой не боготвори балкони и тротоари. Да си чувал някъде за
древен култ към Свещеното перило? Виждаш ли? То е, защото и тялото ти не го
позволява: ако се покланяш на отвесен камък, и да сте много, пак ще го
виждате всички, а ако богът ти е легнал, ще го виждат само тези от първия
ред, а другите ще ги бутат отзад и ще викат: „Искам и аз, искам и аз!“ И
блъсканицата няма да е подходяща за магически церемонии.
– Да, но реките…
– Реките не са свързани с хоризонталното положение, а с това, че те са
пълни с вода, а да не ти разправям каква е връзката между водата и
тялото… Изобщо, така сме устроени, с това тяло всички и затова си
изработваме същите символи, макар да сме отдалечени на милиони километри. И
всички знаци си приличат и тогава виждаш, че хората с малко ум в главата,
като видят пещта на алхимика, такава затворена и гореща вътре, се досещат
за корема на майката с детето в него. И само твоите диаболисти, като видят
Девата, която чака младенеца, си мислят, че това е намек за алхимическата
пещ. Така хиляди години са търсили някакво послание, а то е било под носа
им, трябвало е само да се погледнат в огледалото.
– Ти си моята Истина, ти си моето Аз, което е и моето Мен, видяно от
Теб. Искам да открия всички първообрази на тялото ни.
Същата вечер осветихме израза „искаш ли да създаваме първообрази“, за
да означаваме с него желанията си за нежност.
[Умберто Еко, „Махалото на Фуко“, превод: Бояна Петрова]