Мисля си за Иракли и за повтарящото се изречение на Марти „дъжд няма да вали“.
Страшен дъжд валя тогава.
Гори, онзи ден може би те видях в градинката Заимов. Не съм сигурна. Не знам защо не проверих.
Мисля си за приятелите и принципите. Имам по малко и от двете. Съм по малко и от двете. От едното съм повече.
Имам чувството, че постоянството е важно. Нямам доказателства.
В хипнозата има един сценарий за къщи-близнаци. Еднакви са, но едната е претъпкана, а другата е празна. Пренасяш багаж от едната в другата.
Архитектурната версия на „какво би взел със себе си, ако отидеш на самотен остров“.
Изгорелите тютюневи складове не ме изненадват. Изненадва ме желанието да се чувстваш излъган, да се чувстваш жертва. Беше ясно, че така ще стане. Беше очевидно.
Защото отстрани се вижда по-добре. Безобразно тъпа сентенция.
Много от фактите са безобразно тъпи. Живот.
През 2001-ва година пишех дипломна работа върху „Тютюн“. За рождения ми ден Компанията ми подари тениска с имената на всички на гърба.
Пазя тениската. Имената са избледнели.
„…нейните цигари и нейната любов от години бяха едни и същи…“
Май пак не пуша – гади ми се. Не знам защо.
Това е 19-ият ред. Форматът е различен.
От Олимпиадата в Рио най-много ми хареса смахнатата фигура с кръгчета около огъня – отблясъци.
Когато гръм удари – как ехото заглъхва?
Сутрин е много красиво. Нощем е още по-красиво.
Какъв е произходът на думата „локва“?
Качествен дъжд така и не заваля. Не и какъвто очаквах.