Съвременното вещерство е религия, а не техника. Принципната мотивация на ритуала не е окултна „работа“ с една или друга цел, а почитание на Богинята и Рогатия бог.
Богинята се идентифицира с Диана, римската богиня на Луната (или Артемида, както била позната на гърците). Луната има централна роля във вещерството, тъй като представлява символ не само на жизнената сила, олицетворена от жената, но и на астралната светлина – първичната субстанция на съзнанието, която генерира всички материални неща. Изглежда озадачаващо какво общо има Диана, целомъдрената богиня, с грубите сили на сексуалността и плодовитостта. Но девата е само един от аспектите на Богинята, която в класическата древност се свързва и с Илития, богинята на майчинството, и с Хеката, която властва над нощта и подземния свят. Тези три фигури олицетворяват трите фази на Луната – нарастване, пълнолуние, намаляване – както и трите фази на женствеността – девица, майка, старица.
Великата Богиня в тройния си аспект се разглежда като обобщение на всички сили, които дават живот и водят до физическо въплъщение. Рогатият бог – нейният мъж – естествено е осеменяващият мъжки принцип, но често се асоциира и със смъртта, силата, която върви срещу въплъщението, която се движи към безформеността.
Рогатият бог няма нищо общо с християнския дявол. Вещиците не приемат концепцията за персонифициране на абсолютното зло, те обикновено виждат тъмната страна на Вселената или като необходимо допълнение към светлата, или като нарушено равновесие при изграждането на един фундаментално хармоничен космос. Въпреки че някои се наричат сатанисти, като цяло вещиците не могат да бъдат класифицирани така.
Рогата на мъжкия бог имат няколко значения. На първо място, те представляват мъжката сексуална енергия. Животинските рога са и бойно оръжие и като такива олицетворяват деструктивния аспект на природата. И накрая – рогата се разглеждат като символ на мистичното извисяване – онези, които изпитват екстрасензорно възприятие, понякога се чувстват, сякаш имат нематериални „рога“, стърчащи от челото.
[Р. Смоули и Дж. Кини, „Завръщането на езичниците: вещерство и неопаганизъм“; превод: Ирина Манушева]