Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.
И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.
[…]
И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.
О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?
Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.
[Атанас Далчев, „Дяволско“ 1927 г.]
Котето Мъри не обича да му казват, че е малко, и иска час по-скоро да порасне. Но как да стане това? Тръгнете с него, за да разберете. Ще се запознаете с интересни животни, ще чуете гласовете им и ще се научите да ги разпознавате.
[…]
Котето се разсърдило на майка си и скочило през прозореца навън.
-Не съм малък! Ходя също като голям! – казало си то.
И тъкмо си го казало, някой се засмял.
-Я, какво малко коте! – кискал се бобърът.
Котето едва не заплакало. В това време минало мечето.
-Искам да стана голям, но не знам как! Ти знаеш ли? – попитало го котето.
Мечето се замислило.
-Може би ще станеш голям, ако се покатериш на бора.
-Веднага! – измяукало котето и запълзяло по дървото. – Голям ли съм вече? – извикало то от върха на бора.
-Не – отвърнало мечето. – Не знам защо, но си станал още по-малък.
…
[„Котето Мъри иска да порасне“, неизвестен автор, 2015 г.]