– Измисли някакво оправдание и се махни, откажи му! Бронзов фавн, по нашему – козел. Гледам към спирката отсреща и казвам – Моля?
Голем с един удар отнася бронзовия фавн на пичка му матерна някъде в дълбините на реката. Ела, ми вика.
Идвам, викам.
Ако не беше нощ, слънцето щеше да ни гали по бузите и да събуди дълбоко спящите ракови клетки в кожите ни и те да ни изядат със страшна сила, и после да умрем от инфекция, щото сестрата не е видяла, че иглата на абоката е в скъсана опаковка.
Идвам, викам
Голем има чудесен син дъждобран и на мястото, където го бях прогорил с цигара, е залепил изрязано от найлон жълто патенце. С ютия го е залепил та патето е свило лице в ужасна гримаса сякаш току що е разбрало, че са го отровили с полоний 210.
Реките от кръв пресъхват и аз за първи път малко започвам да се чудя какво правя. Голем ме носи на ръце защото честно казано съм си мързелив. Изпей ми нещо, викам му.
Нас червеното знаме роди ни…
Ще ти счупя главата
Дизапойнтмент, дизапойнтмент, дизапойнтмент…
Все още ще ти счупя главата
Мълчи обидено слепен от немска стомана и керамика от степите. Мостът ни следва бавно по течението на реката. Останалите три здрави бронзови фавъна в скоби козли, кълнат страшно. Гледам и преценявам времето
– вали, викам
Голем спира, оставя ме на земята и си проверява джобовете за тебешира. Около нас хората вече потичат като синхронизиран кървав поток към работните си места, кървавият поток се разделя на две около деветте плочки, които заемаме с Голем.
– ще те прибера на сухо
Тананика си, аз си мисля за тежестта му и големите проблеми, които ни чакат. Чакат ни като котките дето ги храни бабата пред блока. Наклякали и гледат с проблемните си очи как се приближаваме.
[…]
Гласът на Голем леко дрезгав започва ритуалната песен:
-12 позиции на слънцето коя от коя по-горещи
с яки огнени ръце
шамари през рехавите листа на кестените
12 смъртоносни точки по картите на нашите тела плуват айсберги наоколо
рехави листа наоколо
слънчеви шамари наоколо
хиляди грамове не правят килограми
правят проблеми добавят химикали изваждат нож налитат на бой
бутат ти бирата 12 часа си чакал за тая бира луд съм батко по целата глава
как така ми спря сърцето не знам
не обичам вече както преди
лягай лягай търкаля се нощта насам ще ни сгази с топлите си гуми свиня е нощта как кара като невидяла.
поемам си въздух да кажа, че не е вече както преди
не е вече както преди
не обичам както преди
и отварям уста за въздух както преди
а получавам любов не се диша любов аз на въздух съм свикнал
никакви грамове любов не могат не могат да ти помогнат когато ти се разцепи главата и от вътре излезе слънце с 12 смъртоносни позиции и адска сила
полива наоколо полудяла слънчева пръскачка ти става главата
и излиза още и още и още излиза светлина докато не разкара всички сенки наоколо и всички без сенки не умрат щот са сами.
Автор: ghostdog Целия текст можете да намерите на: http://psychobaiko.blogspot.bg/
премиера: 15.10. (събота) в ДНК. За повече информация: https://www.facebook.com/golemsofia/