Описаното тук пътуване е по-скоро кръгово или спираловидно, отколкото праволинейно. Започва с безграничното доверие на Невинния, минава през копнежа за сигурност на Сирака, саможертвата на Мъченика, изследването на Скитника, надпреварата и победата на Воина и накрая стига до оригиналността и цялостността на Магьосника. В силно опростена форма подходът на шестте архетипа към живота изглежда така:
| Невинен | Сирак | Мъченик | Скитник | Воин | Магьосник | |
| Цел | Няма | Сигурност | Доброта | Самостоятелност | Сила | Цялостност |
| Задача | Грехопадение | Надежда | Способност да отказва | Самоличност | Смелост | Радост и вяра |
| Страх | Да не изгуби рая | Да не бъде изоставен | Да не прояви егоизъм | Да не прояви конформизъм | Да не прояви слабост | Да не е повърхностен |
Стратегиите за отлагане, чрез които се опитваме да избегнем пътуванията си, накрая – ако имаме късмет – могат да станат част от тях.
Пътуването на Скитника – цитати:
Няма вероятност някой от опитите ни да стигнем до човек, който преживява този етап, и наистина да се сближим с него, да успее. Той ще продължи да издига прегради пред близостта – защото задачата на развитието му е да се изправи лице в лице със самотата. Още повече, че малко хора осъзнават достатъчно ясно моделите на развитието си, за да ви съобщят това открито. Повечето ще кажат: наистина искам да сме близки – а после ще възпрепятстват близостта. Единственото, което наистина ще ги накара да побързат, е осъзнаването, че всъщност са сами.
Изоставянето помага доста. Когато Скитниците не допускат до себе си никого, независимо дали става въпрос за родител, любовник, психотерапевт или учител, много е важно помощникът да се оттегли, така че детето, любовникът, клиентът или ученикът да изживеят пълно самотата, която са създали за развитието си. В противен случай, докато отбиват ударите на другите по стените около себе си, ще се разсейват и няма да се опитват да осъзнаят самотата си. Някои хора просто не се развиват, докато не бъдат изоставени.
Скитниците обикновено дълго време са се движили с някой друг против волята си и докато започнат да действат в свой интерес, вече са натрупали дълбока омраза. Резултатът е, че избират себе си сред истинска експлозия от ярост.
Като че ли постоянно нещо ги боли и предават хората, които обичат. Разбира се, правят го, защото цената на тази любов е да бъдеш добър, а да си добър обикновено означава да се откажеш от пътуването си, за да доставиш удоволствие на другите.
Докато проблемът се определя (както в западната култура) като ситуация или-или, в която човек може да е независим и самостоятелен ИЛИ може да си осигури любов – всички ще се боим и от независимостта, и от близостта.
Ако допуснете раздялата и решите напълно да се откажете от другия човек, има голяма вероятност да бъдете възнаградени с нова, по-дълбока и по-честна връзка с него.
[Каръл Пирсън, „Героят в теб“; превод: Лилия Енева]