документален филм от 2017 г.
режисьори: Blair Foster, Alex Gibney
Посвещавам песента на всички тук, на всички видове сърца и уши.
Jimi Hendrix
„Нямаше такова издание, което да се отнася към рока така, както той заслужава. През 60-те рокендролът ставаше канал за комуникация на младите хора. Той те освобождаваше от сивата визия за живота в Америка, формирана от родителите и обществото в ерата на Айзенхауер. Музиката и свързаната с нея културна революция бяха голямата неотразена история.“
Jann Wenner
„Ян дойде един ден и каза нещо за списание – американско – което ще отразява не само плочите, не само музиката, но и цялата култура. Смятам, че е жалко и тъжно, че много от приятелите ми не споделят моя възторг от съвременните музиканти, а още по-малко – уважението, с което аз ги възприемам, и значимостта, която виждам в тях. Единственият начин да останеш жив е като си отворен. В мига, в който спуснеш капаците, започваш да гниеш и умираш от цялата тази гнилоч. RS тръгна с предположението, че музиката ще бъде по-важна за следващите поколения, отколкото който и да е беше допускал преди. И знаете ли какво? Бяхме прави.“
Ralph J. Gleason
начален капитал: 7 500 долара
първоначална локация на издателството: склад в печатница някъде в Сан Франциско – защото „печатарят ни даде безплатни стаи“;
основатели: Jann Wenner, Jane Wenner;
екип: Jann Wenner, Jane Wenner, Ralph J. Gleason;
първи брой: 9.11.1967 г.
„корица“ на броя: Джон Ленън
„Имаме нещо тук – надявам се да ви хареса. Името му идва от един стар израз. Muddy Waters го използват за своя песен. Stones взимат името от песента на Muddy. Това е и заглавието на първия рокендрол запис на Bob Dylan. Да ви го описвам по-нататък, означава да започна да говоря глупости.“
(из редакторската статия на Jann Wenner, бр. 1)