(откъс от текст на В. Дечева, публикуван в „Култура“, бр.21 – 2017 г.)
Странно ще се почувстват онези, които отидат да видят този спектакъл с очакването за театър в представяне-на-нещо чрез фикция. Или за театър на като-че-ли-ситуация, в която се играят роли. HYSTER нито е спектакъл, който представя просто състоянието, известно като хистерия. Нито е спектакъл, който чрез роли разиграва някаква фикционална история, за да използва темата хистерия с цел да провокира емоции и размисли върху нея. Спектакълът на Младен Алексиев най-откровено превръща пространството на сцената в територия на самопознанието за съществуването на човека в свръхтехнологизираната обществена среда чрез „тревожните състояния“ на тялото. То е в центъра на внимание.
Вниманието на гледащия ще бъде въвлечено в една постоянна игра-рефлексия върху тялото от избраната тематична гледна точка, използвайки обаче най-различни театрални „инструменти“. Тъкмо в начина на работа с тези инструменти е ефективността на спектакъла. Иначе казано, тук става дума за ситуация, която театърът може да отвори, за да постигне ефективност и интензивност в обсъждането на нещо съществено в съвременното съществуване. Онова, което се получава в нея, е по-близо до пърформанса, инсталацията, документалната история, академичния семинар, публичната дискусия, медийния отзвук и т.н. В този смисъл, спектакълът се разминава сериозно с познатите традиционни и експериментални форми на работа с фикционално/нефикционално или пък с драматично/постдраматично. Тъкмо в положеното ясно желание да работи с театъра в театрално пространство, вместо да впечатлява/провокира/вълнува, да се движи из тези новосформирани територии, рефлектирайки една избрана, болезнена във всеки смисъл тема, смятам, че е ценността на спектакъла на Младен Алексиев. Той представлява конструкция от сцени или епизоди, които изглеждат произволно подредени, но всъщност имат солидна вътрешна концепция.
Епизодите, които се подреждат, следват всеки път различна логика според думата, която е подадена по алгоритъм в началото на спектакъла. Принципът обаче на тяхната организация „играе“ съвсем рационално с различни театрални елементи, средства и материи/материали. Това са: гласът (текстът за случая на оперираната жена, четен от режисьора); предметите (обозначени в някакъв смисъл като театрални аксесоари – маските, надуваемата лодка или секс-куклата); танцуващото ритмично тяло, обозначено ясно в своя пол/род или естетизирана телесност; празното пространство на сцената с екрана; музиката като самостоятелна материя; поредица квазидокументални филми, заснети като инсценировка на отделни случаи/„истории“, в които актьорите подчертано изпълняват роли, и т.н. […]
[…] експертността не е условие за получаване на зрителско място и „достъп до смисъл“. Ще свърши работа знанието или разпознаването на изследователската работа, извършена от режисьора, но съвсем не това е същественото при гледането на HYSTER. По-важно е, че спектакълът, чрез една постоянно поддържана в общественото съзнание травматична тема, отваря територия, в която е възможна саморефлексията и самопознанието. Възможни са също както дискусията, така, разбира се, и апатията към подобен тип мислене за театралното.
––––––––––––––––
HYSTER ще гледам на 21.11. от 19.30 ч. в ДНК
копродукция на „Тихо пространство“, Фондация СИДЕЯ и ДНК
спектакъл на Младен Алексиев
с участието на Ана Табакова, Славена Зайкова, Васил Читанов
и специалното участие на Илия Пчеларов, Надежда Московска
сценография и костюми: Златна Михайлова
авторска музика: Калин Николов
техническа реализация на алгоритъма: Athlon
графичен дизайн: Стоян Атанасов
фотограф: Боряна Пандова
Билети: 12 | 8 лв.
(на касите на НДК и час преди представлението на място в ДНК)
„По хълмовете нощем ще горят огньове./Да тръгна ли, отново да се приближа до всичко?“
(Ингеборг Бахман, „Отчуждение“)