До 2012. година правилното изписване беше четиридесет или четирийсет. През последните 5 години основната форма – четиридесет – се запазва, променя се официалният правопис на кратката – вече е четиресет (Word не знае за поредната иновация и подчертава думата). Понеже става все по-абсурдно, аз предпочитам дългата форма. Или числото – то си е същото от около хилядолетие.
И така – след около 50 дни ставам на четиридесет (40) години. Никога не съм разбирала желанието на хората – по-често на жените – да си „крият“ годините (къде? защо? от кого?). Това в социален контекст вероятно означава, че една възраст е по-благоприятна, по-„правилна“ от друга. Дали 40 е новото 20? Дано не е – ужасно уморително ми се струва да съм отново на 20 – дори и да съм имала повече колаген в кожата си, със сигурност нямах повече акъл в главата си. На 20 не можех да си представя, че някога ще съм на 40. На 40 идеално си се представям на 60.
Може би става дума по-скоро за някаква различност на перспективата, при която кривата на времето започва да се стеснява и напред се вижда по-лесно – предпоставям се в бъдещи ситуации въз основа на миналия си опит, преобразуван в контекста на теорията на игрите и теорията на вероятностите. Освен това, представата за времето става все по-ясна – при добро генетично разпределение се намирам някъде по средата на пътя; при лошо наследство – е, в момента съм само четири години и половина по-малка от баща си… секундите започват да се насищат с аромат.
Не е никак честно обаче и да подчертавам колко съм поумняла с времето – аргументите в полза на обратното твърдение са повече и имам свидетели за това. Изобщо корелацията мъдрост-възраст ми е доста съмнителна. На 23 години се срещах с мъж, който беше 23 години по-голям от мен, твърдеше (по логиката на Иван Селямсъза), че е на 146, и това не го спря да извърши доста глупости.
За Дънов четворката е земна, чистилище, връзката на разума с несъзнаваното. Звучи балансирано – ок съм с това. В религиозен аспект – 4 е свещено число – четири стадия на просвещението, името на бога често се състои от четири букви на съответния език. Четири сезона, четири стихии, четири посоки, емоции на 4-годишно… Кръгът е ясен, преди малко си разсъждавах за него.
От седми клас нося 40. номер обувки. Чувствам се удобно в 40. номер. А в някои модели – в 41. Не виждам абсолютно никакъв смисъл да вляза в магазин за обувки, да си харесам модел и да си го купя в 38. или в 43. номер. В единия случай ужасно ще ми стиска. В другия – ще ми хлопа. Дъската.