(Пре)публикувам със съкращения един текст на Дияна Боева, защото я разбирам – въпросите, които задава, са били и мои. И това е една малка част от Въпросите.
Какво разбираме от новия Закон за предучилищното и училищното образование към днешна дата?
За тази година в гимназиален етап почти нищо. Помощник-директорите в училищата стават заместник-директори. Наказанията на учениците, които се налагат от педагогическите съвети, се наричат по друг начин. Ще се изисква и допълнителен документ към медицинските бележки за извинителните отсъствия. СОУ-та вече са СУ. Променят се и други такива маловажни неща.
Скоро в професионалните гимназии първата степен от средното образование ще завършва в десети клас. Ще има матури в дванадесети клас, на второ равнище вероятно. На фона на западащото висше образование у нас и оставащите незапълнени бройки по университетите, всякакви утежнения на изхода на средното ще окажат влияние по-нагоре.
Не знам дали някой е проучвал как се обучават и на какво бъдещите учители във ВУЗ-овете. Какви са студентите там и какво може да очаква средното образование от своите бъдещи кадри? (не питайте… просто не питайте – бележката моя, Ст.С.)
[…]
Основното образование ще приключва след седми клас. Не знам дали родителите са наясно, че ще се вземат оценките от пети, шести и седми клас за тази първа диплома. С двойка на изпита ще може да се влиза в гимназия, защото вместо оценки, ще има точки, към които ще се добавят оценките (точки) от дипломата след седми клас. Ако има празни места и двойкаджиите ще могат да се класират.
Не се пипа и не се олекотява учебното съдържание. Учебните програми по всички предмети са претрупани от излишна и ненужна информация. Затова пък се пускат обществени поръчки за запалки и тефтери за 2 млн. лв., но няма кой да направи така, че вместо 100 произведения за матурата по БЕЛ (български език и литература) да останат 50. Даже не е въпрос на мироглед, по-скоро е аритметика и възможност за подбор, аргументация и боравене със специализирана информация.
Учебниците продължават да са проблем. Така са написани, че сякаш се цели да отблъснат от знанието. Учебниците по БЕЛ са неадекватни към формата за матурата. Тежки текстови блокове, които показват неумението на своите автори да говорят с човешки думи за литература. В езиковите гимназии по литература работим с учебниците на Валери Стефанов, Инна Пелева, Клео Протохристова и Албена Хранова. Вече не препоръчвам купуването на учебниците им, стават само за общите уроци и биографиите. Работата по фрагмент от литературен текст е изключена като възможност. Усещането за контекст го има, но е доста мъгляво и неефективно поднесено.
Не е толкова просто да се напише учебник – професионалистът си личи от начина, по който представя cъдържание за различни формати, които имат свои изисквания и специфика. Останалото е претенция, капсулиране на малка група хора с добри хонорари от издателствата. Не знам дали авторите на учебници се интересуват как аудиторията им възприема литературата, когато говорят или пишат за нея.
[…]
В гимназиалния етап учебниците по български пък са една формалност от доста време, защото я няма граматиката.
Началните учители се оплакват, че графите за годишните тематични разпределения са повече – има добавени ядра, стандарти и пр. Започнаха да се продават разпределения за 1-4 клас в разни подразделения на МОН. Получаваме оферти за разпределения и насоки по новия Закон – на цена 34 лв. с ДДС. Като са толкова важни и значими промените, да ни спуснат разпределения и насоки по училищата, без ДДС, да речем. И по една запалка с лого може да имаме безплатно. Шапките да са бонус!
Новите указания за матурата по БЕЛ. Трите модула ще се решават по отделно. Така беше на поправката. Почивки между тях ще има, но учениците няма да излизат. Ако решат да отидат до тоалетната, ще им отнемат от времето на следващия модул? Такива инструкции трябва да се дадат на учениците още отсега. Ако пък искат да излязат, докато решават някой от модулите, могат да се върнат, но не могат да продължат своята работа по същия модул. Допуска се представяне на медицински бележки за по-чести физиологични нужди.
Мисля, че се прекалява със самоцелните упражнения в стил да хванем и „наплюем” ученика, обучавайки го в честност! Не може да се случи по този начин честността, много е демоде като схващане.
[…]
Пелените на новия Закон за образованието показват един много младенчески и незрял период на своите създатели, в който да „гониш” и да „хващаш” е важно. Липсва нещо много просто: обща визия и перспектива за това какви хора трябва да излизат от училище и какво трябва да знаят и могат, за да имат успехи в личен и професионален план. Повечето от нещата се правят на парче и без разбиране. Затова и никой не се похвали на първия учебен ден с новия Закон. Даже се избягва да се говори за него, набляга се на рестрикциите и административния макиаж. Административният макиаж, който е квинтесенцията на една застаряваща и ретроградна държава, в която учителят е на около шестдесет, синдикалният лидер на седемдесет, а младият учител – бяла врана или странник.
[Дияна Боева, „Пелените на Закона за образованието“, http://kultura.bg/web/]