(откъс от статия на Владимир Градев, публикувана в „Култура“, бр. 36, 2017; целия текст можете да намерите тук: http://www.kultura.bg/bg/article/view/26589)
… През 1513 г. се случва решаващият обрат. Сам той разказва, че намира решението на своето терзание, докато клечи в манастирския клозет (auff diser cloaca). Мартин цял живот страда от жесток запек, но за разбирането на случилото се не бива да се пропуска също, че „клоаката“ е обичайният тогава образ за мястото на човека в този свят. Тъкмо там, освен телесното изпразване и облекчение, се случва и духовното прочистване и просветление, което изцелява неговата „болна душа”. Настояването, че озарението на Лутер се случва тъкмо в това най-профанно, любимо и на дявола, място, може да изглежда преднамерено, ала реформаторът премахва разграничението между свещено и профанно и нищо земно само по себе си не е нечисто за него. В какво се състои откровението: Лутер изведнъж прозира смисъла на словата на апостол Павел: „праведният чрез вяра ще живее” (Рим. 1:17). Дотогава тези думи силно го измъчват, защото схваща Божията правда като свиреп гняв и строго наказание, като ясно съзнава при това, че дори да иска да върши само добро, никога не може докрай да откъсне ума и сърцето си от греха и порока. Оттук и отчаянието, „болката за умиране“. Затворен, в „топлата стая“ прозира, че Божията правда съвсем не е гневно осъждане, а милосърдно оправдаване, с което Бог от любов дарява свободно и безвъзмездно човека. Разбира, че самият човек нищо не може сам да направи за това и, макар от гледна точка на Закона да е винаги и неизбежно осъден, но от значение за Бог е само чистата и смирена вяра, а не „заслугите“ и делата. Спасява единствено Всемогъщият, Който обича човека, при това такъв, какъвто е – грешник, и му прощава, като му дава възможност да се върне към Него. Бог не оправдава греха, но оправдава обърналия се към Него грешник. Обръщането не става с външни жестове и дела, а единствено в сърцето, с вярата само, от която се раждат после и добрите дела. Така промененото разбиране на един само ред от Библията променя всичко. То е в основата и на 95-те тезиса против индулгенциите и по-дълбоко – против цялото устройство на Католическата църква, защото щом спасява само вярата, то става напълно излишно.
Религиозният опит за Лутер се съсредоточава в интензивната лична среща на човек и Бог. Вярващият се изправя сам пред Бог, пред Когото пада всяка маска и душата става напълно прозрачна. Няма нужда от външно посредничество, пък било то и на Църквата, защото от значение е единствено отговорът, който всеки лично и свободно дава в съвестта си пред Бог. Така се ражда модерната троица: личност, свобода, съвест. Оттук и необходимостта от пречистване и опростяване на твърде обременения, според Лутер, с излишни правила и практики религиозен живот.
[…]
През лятото на 1525 г., вече на 42 години, Лутер скъсва окончателно с монашеския живот, като се жени за бившата монахиня Катарина фон Бора. Манастирският живот го е научил, че гибелни са не щенията на плътта, а обсебването от тях, както често става при задължителното безбрачие. За Лутер сексуалният живот е част от Божия промисъл и той сам по себе си не е греховен. Като скъсва с хилядолетната традиция на осъждане на половия акт и желание, Лутер натурализира сексуалността и извършва първата сексуална революция на Запада.
Става баща на шест деца. Живее в просторен дом (бившият му манастир, с който Фридрих го дарява), има голямо стопанство, за което се грижи жена му. Всички го уважават, в това отношение е съвсем традиционен и патриархален: дори съпругата му се обръща към него с хер Доктор и му говори на Вие. Реформаторът обича творението и без притеснение се наслаждава на земните радости на семейния живот и най-вече на хубавата трапеза. От обилните ястия и бирата се променя и неговият облик: в немския език се появява поговорката „дебел като Лутер”.
Реформацията продължава…